Новини

Движението храни костите

След 40-те спорт и витамини ги правят здрави и устойчиви

Без движение не само мускулите отслабват, костите също се „топят“ по-бързо и стават „порцеланови“. Защото само когато се движим, костта се храни. Под влияние на натоварването в костите протичат електрохимични процеси, които стимулират образуването на нова тъкан.

Затова обездвижването, особено след 55 – 60-годишна възраст, е пагубно. Последни проучвания сочат, че пациенти, останали на леглото 9 месеца, губят толкова костна маса, колкото при нормални условия биха загубили за 10 години.

Животът на всички кости в голяма степен зависи от околните тъкани – от кръвообращението в мускулите, което доставя хранителни вещества и кислород, от хормоните, от начина на хранене и храните, които осигуряват витамини и минерали, които гарантират активния градеж на всички кости в тялото.

„Процесът на формиране на костите завършва до 18 – 22-годишна възраст. След това трупаме мускулна маса. На 25 – 33 години процесът на градеж достига пика“, обяснява ортопедът доц. Владислав Иванов.

С така наречената Христова възраст под влияние на различни агресивни фактори започва процес на бавно рушене на костите.

Не можем да го спрем, но можем значително да го забавим.

Личният ни опорно-двигателен механизъм върши огромна работа, макар и да не я отчитаме. Първата му задача е да се бори с гравитацията. Килограмите и наднорменото тегло, които трупаме, тежат върху него и когато сме прави, и когато седим. Няма положение, в което системата да е във „ваканция“ и да си почива. Временен отдих ѝ даваме единствено когато сме във вода, която за кратко поема тежестта.

Системата от кости, мускули, стави, хрущялни покрития, сухожилия работи като смазан механизъм и ни служи вярно . Мускулите са „динамото“, сухожилията – връзката, а костите – единственият пасивен елемент в динамичната система. С напредване на възрастта всички тези структури обаче започват да се амортизират. Процесът стартира обикновено след 40-те, а при някои хора и по-рано.

Водата от клетките постепенно намалява, което се отразява пагубно. Следват сложни ендокринни промени, а хормоните постепенно „заспиват“. Това слага отпечатък най-вече върху кожата – тя губи колаген, а с него и еластичност. Набръчква се и увисва. Скелетът пък се лишава от костно вещество. Процесът е бавен – на година губим около 1 процент.

Балансът на натрупване обаче се нарушава за сметка на изхвърлянето и дава старт на остеопорозата. Без болка, без да усетим, костите стават „порцеланови“ и силно чупливи. 820 хиляди българи страдат от остеопороза. Всяка трета жена над 50 – 55 години боледува. Противно на широко разпространеното мнение, че страданието подминава мъжете, се оказва, че това въобще не е така. Броят само на регистрираните е 160 хиляди. И понеже няма болка, единственият видим белег е смаляването на ръста с 1 – 2 см на година. Другите „странични“ сигнали, че процесът е в ход, са болки в гърба, гръдния кош и ставите. Колко бързо ще напредва болестта, зависи от гените, но в голяма степен и от нас.

Мерки трябва да се вземат още преди първите тревожни сигнали да са налице – около 40-те, за да има полза.

На първо място – да се движим достатъчно и непрекъснато. Нормата е 10 хиляди крачки на ден, 8 километра или 2 спирки пеша, вместо да ползваме градския транспорт. Не е много, но едва един от трима полага подобно усилие. Останалите не се движат достатъчно, нито спортуват. А единственият начин да увеличим оборотите на обмяната на вещества е движението. То активизира кръвообращението в мускулите, оттам и в костта. Така запазва структурата и здравината ѝ.

Достатъчно е да ходим – бързо и енергично, но всеки ден. Любителите на силовите тренировки трябва да знаят, че 60 минути бързо ходене или каране на колело по улицата и без усилие имат същия ефект като 30 мин бягане, танци или скачане на въже. Така че и продължителната разходка е напълно достатъчна, за да укрепим костите. Другата ценна помощ идва от храната.

1200 – 1500 мг калций на ден са дозата, която ги пази здрави. Може да си я набавим с литър и половина мляко. Богати на ценната съставка са сирената чедър, ементал и бяло саламурено. 100 грама от жълтите сирена съдържат 700 г калций, бялото – 500. Калций има и в яйцата, овеса и ечемика, в орехите, семките, зеленчуците, както и в зелето, салатите, морковите, краставиците и цвеклото. Сред най-полезните плодове са портокали, стафиди, смокини и фурми.

Костите са гладни и за витамините А, С и D. Недостигът на витамини А и D намалява плътността им, а стените им стават по-лесно чупливи. Витамин С пък е нужен за подхранването на колагена, който отговаря за сцеплението на клетките във вътрешността на костите. Най-богати с него са цитрусовите и червените плодове и зелето, които трябва да се консумират сурови.

Автор(и): Веселина Мончева
Източник:

Монитор

Снимка:

SXC

Не пропускайте

Коментари