Синдром на преждевременно възбуждение на камерите

Преждевременното възбуждение на камерите се осъществява (обикновено) посредством провеждане на импулсите по пренатално оформени преки проводни пътища, които заобикалят AV-проводните пътища.

WPW-синдром (Wolff–Parkinson–White syndrome): кacae се за избързало по снопа на Kent възбуждение (пряк проводящ път между предсърдието и камерата)

• Между лявото предсърдие и лявата камера → камерният комплекс е изменен като при десен бедрен блок (стерналнопозитивен А тип на WPW-синдрома)
• Между дясното предсърдие и дясната камера → камерният комплекс е променен като при ляв бедрен блок (стерналнонегативен В тип на WPW-синдрома)

Допълнителният атриовентрикуларен проводен път обикновено е в състояние да провежда в двете посоки (антеградно и ретроградно). При положение, че той провежда само ретроградно (от камера към предсърдие), то тогава от повърхността на тялото се отвежда нормално ЕКГ и се говори за скрит допълнителен проводен път. ЕКГ: PQ-интервалът е под 0,12 сек. Налице е делта-вълна (разширяване на QRS-комплекса вследствие преждевременна електрическа систола с бавно покачване на R-зъбеца). WPW-синдромът може да се проявява постоянно или интермитентно. Когато в резултат на дишането или други условия делта-вълната периодически претърпява изменения, се говори за Concertina-ефект.

LGL-синдром (Lown-Ganong-Levine syndrome): налице е преждевременно възбуждение no снопа на James (пряк проводен път между предсърдието и снопа на Хис. ЕКГ: PQ-интервалът е гюд 0,12 сек., но липсва делта-вълна.

Преждевременно възбуждение по снопа на Mahaim: ЕКГ: нормален PQ-интервал, но е налице делта-вълна. Това е безобидна ЕКГ-находка без клинично значение.