Състояния и заболявания

Атрезия на тънко черво

Среща се приблизително 1:6000 раждания. Възниква по време на късното развитие на плода и вероятно се дължи на интраутеринна тромбоза на мезентериалните съдове, с последваща некроза и резорбция на съответния тънкочревен участък, при което се образуват различни по вид дефекти. Класификация Различават се четири основни анатомични варианта: - Мембранозен тип - Кордонен тип - Пълен тип – при него двата слепи края на червото са отделени и има V-образен дефект на мезентериума. Негова разновидност е т.н. “apple-peеl atresia”, при което приводящият йеюнум е навит около къс мезентериум във формата на ябълкова обелка, както и множествената атрезия тип наденички (“string of sausages”) (фиг.24). Клинична картина Представя се с класическата триада на илеуса: повръщане, неизхождане на мекониум и балониране на корема. Характерът на тяхната проява е различна за високите (йеюнална атрезия) и ниските форми (илеална атрезия): - В повърнатите материи има жлъчно и фекулентно съдържимо. При високите форми на атрезия повръщанията започват рано към 12-ия час след раждането, докато при ниските форми то се появява по-късно, едва след балонирането на корема - Ако атрезията на тънкото черво е възникнала в по-късен стадий от ембрионалното развитие, може да се появи оскъдно мекониум, след което отделянето му се прекратява - При високите форми на атрезия балонирането на корема е предимно в горния етаж и се проявява след първите повръщания, докато при ниските форми балонирането е дифузно, с постепенна поява на разширена подкожна венозна мрежа. Палпира се дилатирана чревна бримка над атретичния участък. Понякога картината на атрезията се усложнява от прояви на тънкочревна перфорация. Тя се допълва с едем и хиперемия на предната коремна стена и външните гениталии. Диагностика Основен метод е нативното рентгеново изследване в право положение. Характерно е наличието на хидроаерични сенки, чийто брой и разположение зависят от нивото на препятствието(фиг.25). Даването на контрастна материя не е препоръчително. В диференциално-диагностичен план се имат предвид: - Атрезия и стеноза на дуоденума– при тях има само две хидроаерични нива. - Мекониум-илеус. - Сндром на мекониалната тапа – клинично се проявява като дебелочревен илеус и се решава диагностично след клизма. Лечение Лечението е оперативно и се извършва в срокове до 6 – 12 часа след диагнозата. Предоперативната подготовка включва стомашна сонда, венозни инфузии и антибиотици. В зависимост от общото състояние и локалната находка се прилагат различни методики: - При висок тип атрезия – латеро-латерална анастомоза между дилатирания начален участък и подлежащоно черво - При по-ниско ниво на атрезията – резекция на дилатирания участък и директна анастомоза тип end to end или end to back с помощта на различни техники за адаптиране на двата лумена (фиг.26). - В условията на перитонит – на първи етап извеждане на илиачен анус и втори етап възстановяване на тънкочревния тракт. Преживяемостта е между 40 и 80 %. Често се налагат многоетапни операции във връзка с различни усложнения. В някои случаи при обширни резекции се наблюдава синдрома на “късото тънко черво” (short bowel syndrome), което се изразява в малабсорбция, бърз пасаж и хипотрофия.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари