Изследвания и процедури

Функционални изследвания на дишането

Методи за измерване на белодробната функция. Спирометрия.

Спирометрия

Спирометрията представлява класически метод за преценка на белодробната вентилация. Определят се: статични стойности (обеми и други) - например витален капацитет и динамични стойности (например капацитет за една секунда).

Методики:

  • Със затворена система - използването на камбанков спирометър
  • С отворена система - дихателна тръба (пневмотахограф) и електронно представяне скоростта на въздушния поток.

Витален капацитет (ВК)

Представлява максималният дихателен обем, който може да бъде вдишан, измерен при бавно вдишване след предхождащо максимално, бавно издишване. Форсираният витален капацитет (ФВК) се измерва при бързо издишване и винаги е по-малък от инспираторния витален капацитет (ВК), определен при бавно издишване на въздуха. Нормалните стойности зависят от пола, ръста и възрастта на пациента. Те могат да бъдат взети от таблици (например нормалните стойности на Европейската Общност за въглища и стомана или стойности на EGKS). Нормалните стойности съответстват на условията, в които се намира пациентът (условия на BTPS или body, temperature, pressure, saturated / телесни данни, температура, налягане, влажност) и поради това са по-големи с 1,08 пъти от тези, установени при измерването. Модерните уреди веднага преизчисляват тези стойности към условията на BTPS. Интерпретация на понижения витален капацитет (ВК): рестриктивните нарушения на белодробната вентилация се характеризират с понижаване на виталния капацитет (ВК). Но и обструктивните нарушения вследствие на повишения остатъчен обем (ОО) могат да причинят понижаване на ВК. Поради това схематично се говори за намаляване на вентилаторния резервен обем. За по-точна интерпретация се изисква провеждането на допълнителни изследвания.

Форсиран експираторен обем за една секунда (ФЕО1)

Тест за определяне на форсирания експираторен обем за 1 секунда no Тифно (ФЕО1): След бавно максимално дълбоко вдишване през първата секунда се осъществява максимално бързо издишване. Количеството издишан въздух представлява форсираният експираторен обем през първата секунда (ФЕО1). При това се определя измерената абсолютна стойност, както и отношението на ФEO1 към наличния ВК  - относителна стойност (ФЕО1 в % към ВК), означен у нас като показател на Тифно; той представлява съотношението ФЕО1/ВК, изразено в %.

Интерпретация на понижения ФЕО1: описателно се говори за ограничаване на вентилаторния резервен дебит.

Причини:

  • Ендо- и екзобронхиална обструкция
  • Понижаване на силите на еластично свиване, слабост на дихателната мускулатура.
N.B. Относителната стойност на ФЕО1 за една секунда (показател на Тифно) може да бъде разглеждана като признак на обструкция само при положение, че виталния капацитет (ВК) е в норма., т.е. само при лека обструкция. При прогресираща обструкция виталния капацитет (ВК) намалява, така че ФЕО1/ВК в % видимо е нормален. В подобни случаи абсолютният ФЕО1 е понижен. Следователно трябва да се имат предвид не само относителните, но и абсолютните стойности!

Недостатък на измерването на ФЕО1: стойностите зависят от сътрудничеството от страна на пациентите. В тази насока съществуват определени проблеми, особено при провеждането на лекарска трудова експертиза ("духаш силно: получаваш малко пари; слабо духане: много пари"). Нормалната стойност на относителния ФЕО1 -  >= 75% от наличната стойност на ВК (у по-възрастни пациенти показателят на Тифно е по-голям или равен на 70%). Под понятието феномен на "контролната клапа"  (феномен на "check-valve") се има предвид експираторният колапс на бронхиолите при нестабилност на дихателните пътища (например в случаи на емфизем). Този феномен се открива по появата на ранно експираторно снижаване с последваща плоско протичаща кривата на спирограмата, съответно на кривите обем-дебит при провеждането на теста на Тифно. Експираторният колапс на бронхиолите довежда и до феномена на "задържан въздух" ("air-trapping") или образуването на алвеоларни торби след дълбоки вдишвания. В спирограмата този феномен се проявява като постепенно покачване на усреднената линия на дишането по отношение на инспириума.

Диаграма обем-дебит

Peak-flow-meter (уред за измерване на максималния дебит) е подходящ при провеждането на целодневно измерване от самия пациент.

От експираторната крива на обемния поток въздух могат да бъдат извлечени няколко обеми и дебити, които са понижени при обструкция:

  • PEF: Peak expiratory flow (максимален експираторен дебит (МЕД) в l/sec.
  • МЕД25, 50, 75: Максимален експираторен дебит при 25, 50 и 75% от ФЕО. МЕД25 и 50 трябва да бъдат независими от силата на издишване.
Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!