Пневмонии

Патогенеза на пневмониите

Лобарна пневмония (например пневмококова пневмония):

Тя протича в 4 стадия:

1. Стадий на хиперемия (1-ви ден): Белите дробове са тъмночервени, кръвонапълнени. При аускултация се чуват crepitatio indux (отделните алвеоли все още съдържат въздух)

2. Стадий на червена хепатизация (2-ри/З-и ден): Богатият на фибрин ексудат довежда до оформянето на консистенция с чернодробна плътност и придава на белия дроб сиво-червен цвят

3. Сива и жълта хепатизация (4-ти - 8-ми ден): Налице е левкоцитна инфилтрация.

4. Стадий на разнасяне (лиза) (след 8-ия ден): налице е ензимно втечняване на фибрина, разрушаване на левкоцитите, отхрачване на гнойния секрет; при аускултация се чуват crepitatio redux (алвеолите отново съдържат въздух) Пълното резорбиране на фибринозния ексудат продължава около 4 седмици. Ако не настъпи разтваряне на фибрина, то той се резорбира от гранулационна тъкан, в резултат на което настъпва необратима индурация, обозначавана като "хронична карнифицираща пневмония".

Лобуларна (огнищна) пневмония (например причинена от пневмо-, стрепто- и стафилококи): Най-честата форма е бронхопневмонията, т.е. десцендиращата инфекция от бронхите и белия дроб. Първоначално се образуват отделни алвеоларно-пневмонични огнища, които по-късно могат да се слеят.

Остри интерстициални пневмонии (причинени от вируси, микоплазми, рикетсии, хламидии): Съществуват 3 форми:

• Септална перилобуларна (или интерлобуларна) форма
• Перибронхиална форма (евентуално с облитериращ бронхиолит)
• Фиброзиращ алвеолит

Хронични интерстициални пневмонии: белодробни фибрози