Ебола

Лечение

Към момента липсва достатъчно ефикасно специфично лечение на хеморагична треска Ебола.

Рибавирин (ribavirin), ползван експериментално, няма действие срещу вируса Ебола, ин витро не действа и на примати. Нуклеозидни аналози, инхибитори на S-аденозилхомоцистеинхидролазата (SAH), са показали, че инхибират вирусната репликация на EBO-Z на възрастни мишки, заразени с адаптирани за мишки вируси Ебола. SAH е клетъчнокодиран ензим, който косвено инхибира трансметилиращите реакции, необходими за вирусната репликация. Отговорът на лечението е доза-зависим и когато се използват дози > 0.7 mg/kg на всеки 8 часа, смъртността е била предотвратена (лечението е започнато на 0 или 1 ден). Дори когато лекарството е дадено през втория ден от инфектирането, 2.90% от мишките са оцелели.

Пасивният имунитет може да подобри хода на заболяването, правени са опити и с хиперимунни препарати от оздравяващи. По време на епидемията през 1995 г. в Киквит, ДРК, е приложена плазма от оздравяващи пациенти за лечение на 8 болни с доказано заболяване. При тази намеса само 1 от тези пациенти е починал. Последващите проучвания обаче не успяват да докажат ползата от плазмени продукти.

Важни са общите мероприятия. Поддържаща терапия на вътресъдовия обем, електролити, хранене и грижи за комфорта са от полза за пациента. Тези грижи следва да се прилагат стриктно и в пълна изолация. Всички телесни течности (кръв, слюнка, урина, изпражнения) съдържат инфекциозни вириони и с тях е нужно да се борави много внимателно.

При развитие на дисеминирана интравазална коагулация (ДИК) се прилага съответното лечение.

Хирургическа намеса обикновено е следствие на погрешна диагноза (свързани с Ебола коремни признаци). Такава грешка може да е фатална както за пациента, така и за хирургичния екип.

Пациентите, които са починали от Ебола, трябва да бъдат погребвани бързо и с колкото е възможно по-малко контакти.

Приложения: 

Ебола – информация за пътуващите