Състояния и заболявания

Ебола

Синоними: 
хеморагична треска Ебола, вирусно заболяване Ебола
На английски език: 
Ebola hemorrhagic fever (EHF), Ebola virus disease (EVD)

Информацията на тази страница се предоставя единствено за справочни цели. Не се самолекувайте! При първи признаци на заболяване се консултирайте с правоспособен лекар!

Етиология

Вирусът Ебола (Ebola virus, EBOV) е един от най-малко тридесетте известни досега вируса, които могат да причинят вирусен хеморагичен синдром. Въпреки че агентите, причиняващи вирусен хеморагичен синдром, представляват географски разнородна група от вируси, към днешна дата всички те са РНК вируси с липидна обвивка, всички са зоонози, всички увреждат малките кръвоносни съдове (увеличават съдовия пермеабилитет) и всички принадлежат към едно от следните четири семейства: Arenaviridae, Bunyaviridae, Flaviviridae, Filoviridae.

Ebola virus, EBOV
Пет генетично различими вируса причиняват Ебола

Семейство Filoviridae принадлежи към разред Mononegavirales и съдържа най-големия геном в групата. Първоначално считани за членове на семейство Rhabdoviridae, вирусът Ебола и антигенно различният вирус Марбург (Marburg virus) сега са включени към семейство Filoviridae. Пет вида (в миналото се споменават като подтипове) на вируса Ебола и един вид на вируса Марбург са част от известните членове на семейство Filoviridae. Въпреки някои противоречия, които остават по отношение на въпроса дали петте генетично различими вируса Ебола са отделни видове или са подтипове на един и същ вид, настоящата номенклатура класифицира вирусите Ебола в пет отделни вида. Идентифицираните видове са Судан (Sudan ebolavirus, SEV), Заир (Zaire ebolavirus, ZEV), Кот д'Ивоар (Côte d'Ivoire ebolavirus, CIEV), Рестън (Reston ebolavirus, REV), и най-скоро идентифицираният – Бундибугио (Bundibugyo ebolavirus, BEV).

Епидемиология

Вирусите Ебола и Марбург са отговорни за добре документирани огнища на тежка човешка хеморагична треска с произтичащите от тях проценти смъртност, вариращи от 23% за вируса Марбург (Марбург, Германия, 1967 г.) до 89% за вируса Ебола (Демократична република Конго, ДРК, по-рано Заир, м. декември 2002 г. – м. април 2003 г.).

Вирусът Ебола също предизвиква силно смъртоносна болест при дългоопашати макаци (Macaca fascicularis), внесени в Рестън, Вирджиния, от Филипините, без обаче да причини смърт сред четиримата заразени служители, полагали грижи за приматите (Рестън, Вирджиния, САЩ, 1989 г.).

Потенциален риск от заразяване с вируса Ебола има за индивиди, които пътуват до Африка (на юг от Сахара); за лица, които се грижат за инфектирани пациенти (заразени с афропроизводни подтипове на виурса Ебола); за лаборанти, които работят с вируса в тъканна култура.

Заболеваемост/смъртност

Заболеваемостта и смъртността сред пациентите, които развиват клинично заболяване, са много високи, като варират в зависимост от вида на вируса Ебола. Най-смъртоносният вид е Заир – при това заболяване смъртността е ~ 89%. При инфекции с вида Судан смъртността варира от 41 до 65%. За щастие щамът Рестън няма патогенни ефекти при хората.

Раса

Не съществуват данни за расово предпочитание на вируса Ебола. Тъй като повечето случаи са наблюдавани в Субсахарска Африка, повечето пациенти са чернокожи.

Пол

Вирусът Ебола засяга както мъже, така и жени. Все пак мъжете, поради естеството на работата им, са изложени на повишен риск от заразяване, например при събиране мъртви трупове на примати за храна, както и по други вектори (например в Африка и Филипините основен вектор са прилепите). Жените, осигуряващи преките грижи за болните членове на семействата, също носят висок риск от заразяване. За мъжете и жените – медицински работници, рискът от инфектиране е еднакъв.

Възраст

По време на епидемията през 1995 г. в Kikwit (ДРК) инфекциите при деца са били значително по-малко, отколкото при възрастни. По време на тази епидемия само 27 (8.6%) от 315 пациенти, диагностицирани с Ебола, са били на възраст 17 години или по-млади. Предполага се, че е по-малко вероятно децата да имат директни контакти с болни пациенти, отколкото възрастните. При други вирусни хеморагични заболявания, като конго-кримската хеморагична треска и инфекциите с Hantavirus, също преобладават възрастните пациенти.

Снимка: 

Whitehead Institute

Коментари