Изследвания и процедури

Хлориди

На английски език: Chloride (chloride ion, Cl)

Показания за изследване на хлориди

  • нарушения на алкално-киселинното състояние;
  • контрол на инфузионно лечение;
  • диагноза на бъбречни тубулни ацидози;

Биологичен материал

  • серум;
  • 24-часова сборна урина (диуреза);

Съдържанието на хлорид в човешкия организъм е около 30 - 35 mmol/kg, като 88 % от това количество се намират в извънклетъчното, a 12 % - във вътреклетъчното пространство. За разлика от натрия цялото количество на хлорида в организма се обменя, дори и тази част от него, която се намира в костите (около 1/3 от Сl- в извънклетъчното пространство). Той прониква свободно между вътресъдовото и междуклетъчното пространство, като следва измененията в концентрацията на натрия. При обичаен диетичен режим ежедневно се приемат 120 - 260 mmol Сl- и толкова се отделят (до 98 % през бъбреците и около 2 % през червата, като нормално делът, отделен с потта, е незначително нисък). Концентфацията на Сl- в кръвната плазма намалява при повишаване на концентрацията на хидрогенкарбонатните (НСОз), лактатните, фосфатните и сулфатните йони. За нуждите на клиничната диагностика се съпоставя концентрацията на Na+ със сбора на Сl- и НСОз, с оглед да се изясни дали може да се предполага повишена концентрация на други аниони. Нормално се установява:

CNa+ - СCl- - CHCO3-  ≈ 12 mmol/l

Тази разлика се нарича "анионен дефицит" или "анионна разлика". Представена графично с помощта на опростената диаграма на Gamble, тя се превръща в ориентировъчно средство за бърза преценка на нарушенията на алкално-киселинното състояние. Анионният дефицит нараства при повишаване на концентрацията на фосфатни, сулфатни и органични аниони (например при уремия, лактатна ацидоза). Намаляване на анионния дефицит настъпва при повишаване на концентрацията на други катиони (хиперкалциемия, хипермагнезиемия, интоксикация с литий, парапротеинемии). Повишаването на концентрацията на хлорида в потта се използува при диагностиката на муковисцидозата.

Принцип на изследването

За определяне на концентрацията на хлорида се използуват методи, почиващи на различни принципи:

  • Титриране на проба, съдържаща Сl- с разтвор, съдържащ Hg++ . B резултат се образува трудно разтворим HgCl2. C "изконсумирането" на Сl+ йони от разтвора се появяват свободните Hg++ йони, които образуват с дифенилкарбазон виолетов цветен комплекс;
  • Изместване на тиоцианатните йони от живачен тиоцианат чрез хлоридни йони. Образува се трудно разтворим HgCl2. Образуваните тиоцианатни йони реагират с Fe+++ йони, като образуват червено оцветен феритиоцианат, или ферироданат, чийто интензитет се измерва фотометрично;
  • С йоноселективни електроди;

Чрез използуване на титриметрични и фотометрични принципи за определяне на хлорид се "залавят" всички халогениди. Обикновено тяхното наличие може да бъде пренебрегнато. Единствено при бромизъм възникващата хипохлоремия се "пропуска" при титриметрично или фотометрично определяне.

На вашето внимание

Изследвания и процедури

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари