Полиомиелит

Клинична картина

Заболяването протича в шест стадия:

1. Продромален период. Виремия (навлизане на вируса в кръвта) с грипоподобно състояние
2. Стадий на мнимо оздравяване. Налице е двувълново протичане на общата инфекция за около седмица с временно подобрение за 1 – 2 дни и повторно влошаване
3. Препаралитичен стадий, с изразен менингеален синдром
4. Паралитичен стадий
5. Възстановителен стадий
6. Резидуален стадий

Продромалният период, или период на виремия (3 – 5 дни), започва обикновено с висока температура – 38 – 40º, разтрисане, главоболие, болки в гърлото, мускулите, ставите, безсъние или сънливост, адинамия, гадене, повръщане, липса на апетит и интестинални смущения. Симптомите в края на периода намаляват и дори изчезват.

Почти винаги след това се наблюдава лесна умора и отпадналост. Това е стадият на мнимо оздравяване.

Препаралитичният стадий се разгръща отново остро с повишаване на температурата (характерната двугърба температурна крива), главоболие, синдром на менингорадикулерно дразнене (вратна ригидност, симптоми на Керниг и Брудзински), болки в гърба и мускулите, обща възбудимост, неспокойствие, хиперестезия, сомнолентност.

Паралитичният стадий се характеризира с остро развитие на периферни несиметрични парализи. Те ангажират най-вече крайниците – повече долните, предимно проксималните мускулни групи в тях. Уврежданията са сегментни, в съответните миотоми. При засягане на повече сегменти вялите парализи обхващат целите крайници. Най-често първите вяли парализи ангажират единия крак, но могат да обхванат асиметрично предимно проксималната мускулатура и на двата крака. Те по-рядко започват в едната или двете ръце или обхващат повече крайници. Сухожилните и надкостните рефлекси на засегнатите крайници отслабват или изчезват. Установяват се не много изразени фасцикулации, по-често преходни, но понякога персистират и през следващите стадии. У малките деца парализите могат да настъпят още в първите 24 часа, т.н. сутрешни парализи – детето си е легнало здраво и се събужда с пареза или парализа на някой крайник. Обикновено мускулната слабост достига максималната си изразеност за 48 часа, понякога по-бавно – за седмица или повече. Уврежданията на моторните ядра на черепно-мозъчните нерви в мозъчния ствол (IX, X, XI и XII ЧМН) могат да причинят булбарна парализа с бърз летален изход, особено у кърмачета. Внезапно появила се лицева парализа (VII ЧМН) у малки деца под 5-годишна възраст винаги е подозрителна за полиомиелит с понтинна локализация. Болните често в началото се оплакват от парестезии, но обективно не се установяват сетивни нарушения.

Възстановителният стадий е бавен и настъпва след 7 – 15 дни от появата на парализите и след спадане на температурата. Възстановяването зависи от степента и броя на унищожените мотоневрони и приключва след края на втората – третата година.

Резидуалният стадий настъпва след третата година. Остатъчните парези са трайни, с атрофия на засегнатите мускули и придружаващи трофични костни и ставни нарушения – скъсяване на крайника, контрактури, артрози и анкилози. Крайниците остават парализирани и атрофични при лезия на над 90% от мотоневроните в засегнатите спинални сегменти. Според локализацията на увредите, при полиомиелита могат да се разграничат следните форми: спинална, стволова (булбо-понтинна или булбарна и понтинна, по- рядко мезенцефална) и асцендираща – т.н. възходяща парализа на Ландри (Landry). Последната форма е рядка. При нея парализите започват от краката, като за часове обхващат мускулатурата на трункуса и ръцете. При тази форма на заболяването парализата на диафрагмата и интеркосталните мускули довежда до нарушение на респирацията и може да обуслови летален изход. Стволовата, особено булбарната форма, също води до нарушения в респирацията и вазомоторния контрол. В такива случаи асистираната респирация и интензивните грижи са неотложни.