Речник

шизофрения

на латински език: schizophrenia
на английски език: schizophrenia

психично заболяване, характеризиращо се с разнообразна симп­томатика: раздвояване на личността, налудни идеи, халю­цинации, фобии, кататонен ступор и други; обикновено възниква между 15 - 35 години; съществуват различни форми: параноидна, хебефренна, кататонна, недиференцирана и други;

Шизофренията (от гръцки: σχιζοφρένεια - „разделено съзнание“) е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Въпреки етимологията на името, шизофренията не е едно и също с раздвоение на личността. Изследванията подсказват, че генетиката, ранното обкръжение, невробиологията, психологичните и социални процеси са важни допринасящи фактори; някои ободряващи и предписвани лекарства се случва да бъдат причината или да влошават симптомите. Сегашното психиатрични изследване е фокусирано върху ролята на невробиологията, но не е открита нито една отделна органична причина. Поради многото възможни комбинации на симптомите, има дебат относно дали диагнозите представят единично заболяване или редица дискретни синдроми. По тази причина, Ойген Блойлер определил болестта като шизофрении (множествено число), когато измислил името. Увеличената допаминовата активност в мезолимбичната пътека на мозъка е принципно намерена в шизофренните индивиди. Опората на лечението е фармакотерапията с антипсихотични лекарства; те работят основно като потискат допаминовата активност. Дозирането на антипсихотиците е основно по-ниско, отколкото в ранните десетилетия на тяхната употреба. Психотерапията, професионалната и социална рехабилитация също са важни. В по-сериозни случаи, където има риск за самия човек и другите,принудителната хоспитализация може да бъде наложителна, макар болничния престой да е по-малко чест и за по-къси периоди, отколкото е бил в предишните години. Приема се, че разстройството основно има ефект върху когнициите, но също обикновено допринася за хроничните проблеми с поведението и емоциите. Хората с диагноза шизофрения е вероятно да бъдат диагностицирани с коморбидни състояния, включващи главно депресивни и тревожни разстройства. Човек диагностициран с шизофрения може да демонстрира дезоорганизирано и необикновено мислене и реч, слухови халюцинации и делюзии. Социалната изолация общо се среща поради редица причини. Понижаването на социалните когниции се асоциира с шизофрения както са симптомите на параноя от делюзии и халюцинации и негативните симптоми на апатия и безволие. В един не общ подвид, човека може да бъде изцяло мълчалив, да остане неподвижен в странни пози или да покаже безсмислена възбуда. Нито един признак не е диагностика на шизофрения и всички може да се появят в други медицински и психиатрични условия. Сегашната класификация на психозите държи, че тези симптоми е нужно да бъдат представи поне един месец в период най-малко на шест месеца от нарушеното функциониране. Според съвременните класификации шизофренията бива параноидна, кататонна, хебефренна и проста. Най-често срещаната в популацията е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите могат да проявят агресия като форма на самоотбрана. Могат да имат слухови и визуални халюцинации.

източник:

Уикипедия

Не пропускайте

Коментари