Речник

Ретикуло-ендотелна система (РЕС)

на английски език: Reticuloendothelial system, mononuclear phagocyte system
синоними: Ретикулохистиоцитарна (РХС), моноцито-фагоцитна (МФС), моноцито-макрофагеална система (ММС)

Касае се за единна функционална клетъчна система, съставена от различни мононуклеарни макрофаги, които участват в зашитата на организма. Aschoff и Lindau я наричат ретикуло-ендотелна система (РЕС). По-късно тя получава името ретикулохистиоцитарна (РХС). Днес е известна като моноцито-фагоцитна (МФС) или моноцито-макрофагеална система (ММС). Мононуклеарните фагоцити (макрофаги) циркулират в крьвта като моноцити, в съединителната тъкан - като хистиоцити. В слезката, лимфните възли и костния мозък те съществуват като фагоцитиращи ретикулоцити и облицоват стените на синусоидите в тези органи.

Неутрофилни гранулоцити и техни предшественици: разпределение в кръвта и костния мозък

Гранулоцитите осъществяват неспецифичните защитни клетъчни реакции, особено срещу бактерии и гъбички (хемотаксис, фагоцитоза, унищожаване на микроби). Обичайно 90% от гранулоцитите се намират в костния мозък, само 2-3% - в циркулира- щата кръв, а остатъкът - в тъканите. Хуморални сигнали (напр. интерлевкин 1, факторът на комплемента С3) предизвикват навлизането на гранулоцити от костния мозък в кръвта. Едната половина от гранулоцитите в кръвта заемат т.нар. маргинален "pool" покрай стените на кръвоносните съдове (пристенен слой), а другата образува циркулирашия "pool". Престоят на тези клетки в периферната кръв е кратък (T5o e около 7 ч.). Благодарение на своята амебовидна подвижност гранулоцитите могат да напускат капилярите и да проникват в тъкани, и преминават през лигавици. Разграждат се в РЕС. Способните да се делят клетъчни елементи на гранулопоезата са миелобластът, промиелоцитът и миелоцитът (те образуват пролифериращия дял). Клетките от миелоцит нататък не се делят. Времето, за което един миелобласт узрява до сегментоядрен гранулоцит, продължава около 10 дена, животът на последните възлиза на 4-5 дни. В случай на внезапно спиране на пролиферацията костно-мозъчните резерви от гранулопоетични клетки могат да стигнат за срок от 7-10 дни (съответно на времето, необходимо за узряване на гранулоцитите), т.е. тежка гранулопения може да настъпи едва след около една седмица (напр. при прием на цитостатици). При предварително увреден костен мозък с намалени резерви гранулоцитопенията настъпва по-рано (напр. при лечение на левке- мично инфилтриран костен мозък с цитостатици). В разпределението на гранулоцитите в костния мозък най-големият дял се пада на по-узрелите миелоцити, а в периферната кръв - на сегментоядрените.

Възможни са две отклонения:

1. При дразнене на костния мозък (например при възпаление):

Количественото разпределение на гранулоцитите в кръвта се измества наляво към по-млади клетъчни елементи (повишена консумация на зрели клетки), в костния мозьк - надясно към по-зрелите елементи (стимулиране на пролиферацията и по-бързо узряване).

2. При потискане на костния мозък (например от цитостатици):

Вследствие на недостатъчно узряване в костния мозък се стига до едно относително преобладаване на по-млади клетки (олевяване); в кръвта преобладават застарелите клетъчни форми. Това се дължи на ограниченото постъпване на нови клетки от костния мозък (липса на ретикулоцити, увеличаване броя на хиперсегментираните неутрофили) - изместване надясно в периферната кръв.

Не пропускайте

Коментари