Новини

Намаляването на случаите на туберкулоза не показва, че проблемът вече е решен

Д-р Елена Кабакчиева, дългосрочен консултант на програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България“ и председател на фондация „Здраве и социално развитие“, пред агенция „Фокус“

Въпреки че през последната година има обща тенденция към намаляване на случаите на туберкулоза в България, борбата за ограничаване разпространението на това заболяване в страната и по света продължава да бъде важен здравен и социален въпрос. Защо?

Това, че има известно намаляване на случаите на туберкулоза, не показва, че проблемът вече е решен. Разбира се, системните усилия в продължение на тези две години дадоха своето отражение и успешното намиране на източниците на заразяване и тяхното лечение допринесе за намаляването на броя на пациентите. Все пак проблемът остава да стои с много сериозна тежест. Това е едната страна – откриването на хората, които са носители на туберкулозния бацил и тяхното излекуване. Проблемът туберкулоза вече има и друго лице. „Благодарение“ на това, че някои хора не се придържат стриктно към лечението, което е в продължение на 6 месеца, се създават бацили, устойчиви на антибиотиците, които сами по себе си са достатъчно добри, за да елиминират този бацил. Когато бацилите стават резистентни, трябва да се прилагат други, по-сериозни форми на лечение и това е новата заплаха, пред която сме изправени. Така че тепърва предстоят много сериозни усилия по посока на това хората, които са идентифицирани и са започнали лечение, да се придържат към това лечение в продължение на тези 6 месеца, за да се намали и броят на хората с резистентност, също така да се намалят и тези бацили.

Знаем, че всеки може да се зарази с туберкулоза, но кои са най-уязвимите групи и кои са рисковите фактори за развитие на това заболяване?

Ще започна с рисковите фактори и така ще си проличи кои са рисковите групи. В детска възраст е от изключително значение прилагането на БЦЖ-ваксина. Само тя може да подготви имунната система на малкото дете и на бебето и да създаде устойчивост към туберкулозния бацил, т.е. да се намали заболеваемостта и податливостта към това заболяване в тази възраст. По-нататък, като възрастни – от една страна, вече са имунизирани, от друга страна, неминуемо се срещат с туберкулозни бацили. Този имунитет ще продължава да се гради и да се съхранява. Другият много сериозен фактор, това е състоянието на имунната система. Когато има състояния, които увреждат готовността и силата на имунната система да се преборва с инфекциозни заболявания, се появява и много сериозна опасност от развитие на тази болест. От факторите, които допринасят за увреждане на имунната система, това е непълноценното хранене, с недостатъчно белтъчини и витамини. Друга причина за намаляване на способностите на имунната система е стресът – хроничният стрес. Освен напрежението, което ние свързваме със стреса, това може да бъде и безсъние, тежки преживявания. Също така, освен общата имунна система, от голямо значение е и локалният имунитет. Има се предвид локалният имунитет в белия дроб. В България най-голям е делът на белодробната туберкулоза, така че тютюнопушенето е един фактор, който уврежда локалния имунитет на белия дроб и по този начин хората, които са пушачи, имат увреден и локален, и общ имунитет. Друг фактор, който намалява имунитета, това е по-сериозната и редовна употреба на алкохол. Алкохолът също намалява устойчивостта на имунната система. Други фактори са битовите условия – хората, които живеят в малко пространство, голям брой хора. Ако някой е заразен, могат да бъдат заразени и останалите. Ако помещенията не се проветряват, не влиза достатъчно слънце. Затова може да се каже, че за хората, които живеят в лоши битови условия или пък са много хора на едно място в затворени помещения, както се случва в местата за лишаване от свобода, също се повишава рисът от заразяване с туберкулоза. Разбира се, един друг фактор е здравната култура. Когато човек знае кои са симптомите и има достъп до услугите на здравната система, прегледите за съмнение за туберкулоза могат да бъдат много навременни и оттук лечението да бъде много по-успешно. В такъв смисъл много уязвима и много засегната от туберкулозата е групата на ромската общност. Те имат в пъти по-голям процент на заболели от туберкулоза. Друга група са хората, които хронично са употребявали алкохол. Хората, които са на наркотици, също увреждат имунната си система. Друга група е тази на хората в местата за лишаване от свобода. Това са групите, които са на особено внимание в програмата.

Какви специфични методи и подходи се прилагат за ранното откриване на туберкулоза сред уязвимите групи и по-специално в ромската общност, за която казахте, че е най-засегната?

Използват се няколко различни подхода. От една страна, се повишава информираността на населението по отношение на симптомите на туберкулозата, така че при съмнение, че някои от тези симптоми съществуват, да може да се предприеме навременно изследване. Затова нашите екипи провеждат т.нар. първичен скрининг с въпросник, в който се задават въпроси за здравословното състояние, за наличието на някои симптоми, за условията на живот, за близостта до източници на инфекция, които вече могат да насочат вниманието към повишен риск от туберкулоза. Друг метод – хората, които се оказват суспектни за туберкулозата при това анкетиране, продължават с медицински изследвания. Изследванията, които се правят, това е туберкулиновият тест, т.нар. манту, което е известно на всички. Този тест показва дали имунната система е реактивна, т.е. дали може да отговори на една инфекция. Този тест показва също така наличието на инфектираност, което може още да не е заболяване, но в организма да са попаднали по-голямо количество бацили, имунната система може да се справи, но може и да не се справи. Това е т.нар. състояние на латентна туберкулоза. Тогава се прилага химиопрофилактика, т.е. приемат се медикаменти, за да може да се елиминира това количество бацили, които са влезли в организма, още преди да е настъпило същинското заболяване. Също така може да ни ориентира за това, че инфекцията е много сериозна и тогава се преминава вече и към други изследвания. При наличие на една продължителна необяснима кашлица се прави изследване на храчка, в което много ясно може да се докаже дали става дума за белодробна туберкулоза, ако се отделя такъв туберкулозен бацил. Понякога не може да се изолира в храчката такъв бацил, но едно рентгеново изследване на белия дроб може да покаже вече изменения, които са типични за туберкулозата и въз основа на тези две изследвания се предприема вече активното лечение. Това е едната част от мерки, в които са включени екипите. В следващия момент, когато започва активната фаза на лечение, болните веднага се приемат в болница, започва се тяхното интензивно лечение. Обикновено за 2 – 3 месеца настъпва т.нар. обезбациляване, т.е. хората вече нямат бацили, които са активни и които могат да заразят други хора, но лечението трябва да продължи до края на шестия месец. До края на шестия месец такива пациенти, които са обезбацилени, се освобождават при домашен режим. Те могат да се върнат към обичайния си живот, но трябва да продължат с приема на лекарства. Тук ролята на нашите екипи е много сериозна, защото не всички пациенти са достатъчно мотивирани, достатъчно отговорни, достатъчно дисциплинирани да се придържат стриктно към лечението, което е всекидневно, в някакъв смисъл настъпва една умора – особено, когато хората се чувстват вече физически добре. Затова е много важно да се подкрепя тази фаза на лечение. В такъв смисъл, вече като един допълнителен стимул към тези хора, които успешно се придържат към лечението, е предлагането на ваучери за храна. Те са с малка стойност, но все пак изиграват ролята на един мотивиращ фактор. Друга задача на екипите е, че някои пациенти напускат болничните заведения, преди да са обезбацилени и те трябва да бъдат потърсени в своята общност, при семействата си или там, където може да са избягали. Казвам избягали, защото това лечение е задължително и престоят в болницата е задължителен в тази фаза. Така че екипите могат да окажат много сериозна помощ. Друга мярка, която се прилага, е, когато се открие човек, който е инфектиран, веднага се изследват всички контактни на този човек. Така се откриват и други случаи в обкръжението или пък се откриват хора с латентна туберкулоза, които също трябва да минат на химиопрофилактика. Когато всичко това се случи, се казва, че ние сме обработили по подходящ начин едно огнище и там вече няма риск да продължи това заболяване по-нататък. Във всеки случай се повишава много сериозно и здравната култура, така че, ако човек се зарази, хората знаят какво трябва да предприемат. Много важно е да се разбере, че туберкулозата е лечимо заболяване и че ако сме активни в това да се правят необходимите медицински изследвания и да се проведе лечението, проблемът може да приключи за броени месеци. Това е много благодатно за едно такова страдание, което иначе има фатален край.