Статии

Използването на антивирусни препарати и рискът от развитие на лекарствена устойчивост

Съдържание

Ситуации, при които е характерен голям риск от развитие на лекарствена устойчивост

Световната здравна организация (СЗО) апелира към лекарите да бъдат бдителни към двата типа ситуации, за които е характерен голям риск от появата на вируси, устойчиви към оселтамивир. Счита се, че на по-голям риск от развитие на устойчивост са подложени пациенти с тежки форми на имунен дефицит, които са болни от дълго време, преминали са лечение с оселтамивир (особено при продължително лечение), но все още имат признаци на устойчивост към вирусната репликация. Също така се счита, че рискът от развитие на устойчивост е по-голям при хора, които са получавали оселтамивир с цел т.нар. "постекспозиционна профилактика" след контакт с човек, болен от грип, и които по-късно са заболели, независимо че са приемали оселтамивир.

И в двете клинични ситуации сътрудниците от здравеопазването трябва с голяма вероятност да подозират евентуално развитие на устойчивост към оселтамивир. Необходимо е да се провеждат лабораторни изследвания за установяване присъствието на устойчив вирус и да се вземат или да се усилят нужните мерки на инфекциозен контрол за предотвратяване разпространението на устойчивия вирус.

При установяването на лекарствено устойчив вирус СЗО препоръчва да се проведе също така епидемиологично изследване за определянето на това дали се е осъществило по-нататъшно предаване на устойчивия вирус. Освен това е нужно да се засили епидемиологичният надзор на ниво отделни съобщества за устойчиви към оселтамивир щамове на вируса H1N1.

Като правило СЗО не препоръчва антивирусните препарати да се използват с профилактична цел. За хората, имащи контакти с инфектиран човек и подложени на повишен риск от развитието на тежка болест или усложнения, алтернативен вариант е прецизният мониторинг на симптомите, а при развитие на симптоми – спешното осигуряване на антивирусно лечение на ранните етапи.

СЗО също така не препоръчва да се използва конкретен антивирусен препарат в случаите, когато е известно, че вирусът е устойчив към него или че такава устойчивост е с голяма вероятност. По тази причина занамивир се явява вариант за лечение на пациенти, заболели по време на профилактично лечение с оселтамивир.

Източник:

СЗО