Черната дупка на родното е-здравеопазване

Електронното здравеопазване може да спести много пари. С това послание дойде през февруари в София еврокомисарят по здравеопазването Джон Дали, който взе участие в поредния форум за развитието на електронното здравеопазване. Равносметката дотук обаче показва, че на българските данъкоплатци биха били спестени повече пари, ако електронното здравеопазване не беше развивано, отколкото при провежданата хаотична политика, от която очевидно някои са спечелили, но не и гражданите.

Липсата на последователни действия се оценява от експерти като най-сериозният дефект в тази сфера.

Пример за отсъствие на приемственост са коренно различните визии на двама последователни министри само в рамките на мандата на ГЕРБ – Анна Мария Борисова и нейният приемник Стефан Константинов.

Докато Борисова обяви за приоритет създаването на електронна пациентска здравна карта, Константинов е на мнение, че има по-важни стъпки преди това, а картата е само част от бъдещата интегрирана система, която ще се изгражда.

Нов министър – нова концепция

Независимо от смяната на министрите, в работните групи, които умуват стъпките за развитие на електронното здравеопазване, попадат едни и същи хора.

Един от тези експерти е д-р Иван Костов, директор на болница “Шейново“ и председател на фондация “Електронно здравеопазване - България”. Той участваше и в работната група, която почти бе избрала модел за въвеждане на електронна здравна карта по времето на Анна-Мария Борисова.

Пред Mediapool Костов обясни смяната на посоката така: “При смяната на един министър с друг, е нормално всеки министър да има своя гледна точка. Доколкото аз съм разговарял с министър Стефан Константинов, и смятам, че в това има логика, идеята е, че картата е на върха на пирамидата, тя е ключ към системата. Преди това трябва да започне изграждането на свързаност между отделните участници в системата – пациентите, доставчиците на медицински услуги, институциите които плащат, държавните институции“, коментира Костов.

“Вече е направена оценка на съществуващите IT проекти в сектора и ще се върви към обединяване и интеграция и когато има свързаност между всички участници, когато има стандарти за обмен на информация, както и надеждна защита на личните данни, както и необходимата нормативно-правна уредба, за да се случат тези неща, вече можем да мислим и за използването на ключ към тази система. Било то карта, пръстов отпечатък, чип“, посочи той.

В такъв случай не е ясно защо при липсата на техническа готовност, предишният министър обещаваше електронни здравни карти да има от януари 2011 година и работна група избираше технология.

300 000 лева за вече неработещ здравен портал

Не за първи път обаче приоритети се набелязват хаотично, а вложените пари се оказват похарчени неефективно. Такъв е примерът с проект за 1.2 млн. лева, реализиран съвместно от предишните ръководства на здравното министерство и бившето Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР).

През 2008 г. стартира официално Националният здравен портал, който днес е видно, че не работи.

В рамките на същия проект тогавашните ресорни министри Евгений Желев и Николай Василев дадоха началото и на личен електронен здравен картон за 40 000 държавни служители.

В портала трябваше да могат да се правят справки за различни медицински услуги и регистри, видове лечебни дейности, a също и да се ползва пълен набор от нормативни и други документи, използвани в лекарската практика, а електронният картон – да е аналог на личния амбулаторен картон.

Порталът е на стойност 300 000 лв., а 900 000 лв. струват електронните здравни картони на чиновниците.

От Министерството на транспорта и съобщенията съобщиха за Mediapool, че в началото на 2010 г. е бил направен анализ на наследените проекти от МДААР, но този проект не е бил сред тях. Оттам предполагат, че порталът е спрян заради изтичане на договора за поддръжка на лицензиите и липса на обезпечени средства за продължаването му през 2009 г.

“Доколкото проектът документално не е прехвърлен при нас, не можем да се произнесем относно неговата обезпеченост и целесъобразност“, посочиха оттам, като напомниха, че той има престижна международна награда.

Никой няма вина за липсата на координация

Заради това, че паралелно с този проект НЗОК започна изграждането на електронни пациентски досиета за всички български граждани, се появиха съмнения за неефективно изразходване на средства. Причината е, че здравните досиета на НЗОК щяха да съдържат същите данни и се правят за всички, включително и за държавните служители. Бивши депутати, сред които и Елеонора Николова, сезираха през през март 2009 г. прокуратурата и ДАНС. Резултат не последва.

“Скоро след като подадохме сигнала, бях извикана от оперативен работник в ДАНС, където дадох информация по случая“, обясни пред Mediapool Николова.

“Представих данни за това, че в портала не е качена нужната информация, дори вътре имаше коментари на граждани, които се оплакваха, че не могат да открият данни за болници и др“, каза Николова.

Досега нито ДАНС, нито прокуратурата не са върнали информация на подателите на сигнала.

“Вероятно проверката на прокуратурата е приключила с постановление за отказ да се образува дело, както приключват повечето подадени сигнали в България“, коментира Елеонора Николова.

Отскоро тя има ново поприще – премиерът я назначи на зам.-шеф на центъра за борба с корупцията БОРКОР към Министерския съвет, поради което изглежда логично казусът най-после да намери отговор.

От транспортното министерство коментираха, че електронният личен амбулаторен картон (ЕЛАК) и досиетата на НЗОК са коренно различни проекти и двете решения са абсолютно независими и не са планирани като част от единна интегрирана система на електронното здравеопазване. В същото време, ако трябва да се доразвие ЕЛАК за цялата администрация, е необходимо еднократно плащане от около 1 млн. лева.

“Няма разчети в момента за размера на допълнителните средства за последваща годишна поддръжка. Не са правени анализи колко ще струва развиването на това решение за цялата държава“, заявиха още от министерството.

Оттам обявиха, че дейността им е съсредоточена върху това да се прекрати с некоординираните и спорадични действия във връзка с изграждане на електронното правителство, които са довели до изоставане на България в международен мащаб.

Започва ли реденото на пъзела?

Една от фирмите, участвала в консорциума, изпълнил проекта - “Контракс“ ЕАД - също отчита, че най-сериозните допуснати грешки дотук са “липсата на последователна политика и провалени проекти, за които е бил похарчен значителен финансов ресурс“. Оттам обаче не конкретизираха дали в тази графа визират и част от своя проект.

Яко Пилософ, директор развойна дейност в “Контракс,“ заяви пред Mediapool, че приоритетно сега трябва да се създадат условия за приемственост и устойчивост на проектите.

Така предстои всичко надробено дотук да бъде свързано по някакъв начин в една работеща система. А свършеното не е никак малко, защото през последните години пилотни проекти не липсваха. Болници си изградиха електронни регистратури, други като Военномедицинска академия (ВМА) също се хвърлиха да правят досиета. Така всички военнослужещи от Българската армия, техните семейства и работещите във ВМА също имат електронно пациентско досие.

Д-р Иван Костов смята, че е въпрос на признат от всички заинтересовани страни план да започне много бързо изграждането на такава интегрирана система.

“Признати страни в информационните технологии в здравеопазването като Дания, Швеция, Финландия, Словения, Израел, изграждат своите системи с една приемственост в продължение на 10-15 години с непрекъснато надграждане“, коментира той.

Костов е оптимист, че до месец-два посоката на действие ще бъде зададена. Според него е ключово да се анализира как ще се интегрират вече осъществените проекти.

Пилософ също смята, че електронната пациентска карта не е най-спешният елемент от е-здравеопазването, който трябва да се внедри. “Като идентификатор на пациента се използва навсякъде ЕГН. След развитие на централните системи, електронната здравна карта би могла да бъде ключ за достъп до тази чувствителна информация, както и носител на определена медицинска информация, например за спешна помощ. Картата може да бъде и надстройка върху сега съществуващата ЕЗОК - европейска здравно-осигурителна карта“, коментира той.

Според него най-важните компоненти от бъдещата електронна система са достъп до здравна информация от страна на пациентите, възможност за отчитане на изпълнителите на медицинска помощ (ИМП) по Интернет, преминаване от месечни и всекидневни отчети, а по-късно и към отчитане в реално време, създаване на публични регистри на лекарствата и медицинските изделия, лекарите, медицинските сестри, лабораторните изследвания, създаване на централни системи за електронни рецепти, електронни направления, електронни досиета.

Пилософ е уверен, че интегрираната система ще струва по-евтино, ако се изгради от български фирми на принципа на пазарната конкуренция. “Все още разликата в цената на един човекоден програмистки труд в България и в развитите държави от Западна Европа и Северна Америка е значителна“, коментира той.

Експертите смятат, че всичко трябва да става на малки стъпки, тъй като опитите за изграждане на мегасистеми винаги приключват с провал.