Състояния и заболявания

Язвен колит

Синоними: хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК), улцерозен колит, хроничен улцерозен колит, хеморагичен ректоколит
На латински език: colitis ulcerohaemorrhagica
На английски език: ulcerative colitis (colitis ulcerosa, UC)

Лечение

Всички форми на язвения колит, с изключение на остро настъпилите усложнения, се лекуват медикаментозно. Лечението трябва да започне веднага, с появата на симптомите, и зависи от разпространението и тежестта на болестта. При по-голяма част от болните, в зависимост от клиничния ход на болестта, се налага хоспитализация.

Медикаментозно лечение

Sulphasalazine

Sulphasalazine се прилага за лечение на активна лека и умеренотежка болест, както и за поддържане на ремисия. В зависимост от тежестта на клиничната симптоматика се започва със Salazopyrin в доза 3 – 5 g/d, разделена на 3 – 4 приема. При повлияване дозата постепенно се намалява до поддържаща от най-малко 2 g/d за продължителен период. При леката до умеренотежка болест и постигната ремисия поддържащото лечение може да се спре, ако болният няма симптоми 1 година. При тежка и разпространена болест подържащото лечение е цял живот. Salazopyrin представлява молекула 5-аминосалицилова киселина (5-ASA), ковалентно свързана със сулфапиридин. Препаратът е почти неразтворим. Приет през устата, достига до терминалния илеум и колона. Под въздействие на чревните азоредуктази връзката се разкъсва, като се освобождават двете съставки. След резорбция в дебелото черво сулфапиридинът се метаболизира в черния дроб и се екскретира с урината. Малка част от активната съставка – 5-ASA, се резорбира в колона и се екскретира с урината. По-голямата част остава непроменена и упражнява локално действие. Сулфапиридинът е причина за страничните явления по време на лечение. Те се разделят на доза-зависисими (токсични) и доза-независими (алергични). Към доза-зависимите спадат: гадене и повръщане, безапетитие, нарушена резорбция на фолиева киселина, главоболие, алопеция. Доза-независимите включват: обрив, хемолитична анемия, агранулоцитоза, панкреатит, фиброзиращ алвеолит, обратима импотентност, мегалобластна анемия, интерстициален нефрит и др.

Аминосалицилати

В новите аминосалицилати липсва сулфонамидната компонента. При тях 5-ASA е свързана с инертна субстанция или молекула 5-ASA. Носят наименованието Mesalasine.

Известни са 2 групи препарати:

  1. медикаменти, при които 5-ASA е обвита в рН-зависима капсула (етилцелулоза);
  2. медикаменти, в които 5-АСА е свързана чрез диазовръзка с друга молекула 5-АСА или с друг носител.

Противовъзпалителният ефект на 5-АСА в червото се дължи на инхибиране на имунното активиране и секреция на антитела, метаболизма на арахидоновата киселина и продукцията на ейкозаноиди, повлияване на липидната пероксидация.

Показан е при непоносимост към салазопирина, при бременност и при мъже във фертилна възраст.

Лечебната доза на Mesalasine е 2.0 – 3.0 g/d, а поддържащата – 1.5 g/d.

Кортикостероиди

Глюкокортикоидите са бързо действащи и ефикасни препарати за лечение на хроничните възпалителни заболявания на червата. Прилагат се при умеренотежък и тежък язвен колит, парентерално или per os. Те водят до блокиране продукцията на арахидоновата киселина от фосфолипидите. Изборът на оптимална доза и форма на приложение се определя от тежестта и локализацията на възпалителния процес. Лечението при тежките форми на болестта започва с венозно приложение на Methylprednisolone 40 – 60 mg/d. При повлияване на симптомите дозата се намалява постепенно с 5 mg седмично до 20 mg, а след това с 2.5 mg през 2 седмици до спиране на препарата. При дистални форми на болестта кортикостероидите се прилагат локално под форма на клизма. Топичните кортикостероиди имат бърза биотрансформация в черния дроб, като се образуват метаболити с ниска или липсваща биологична активност. Те не водят до надбъбречна супресия. Препаратът Budesonide, приложен под форма на клизма, има добър ефект при дисталните форми на болестта.

Имуносупресори

Най-често се прилагат Azathioprine и неговият активен метаболит 6-mercaptopurine (6-MP). Те имат сходен механизъм на действие, ефекасност и токсичност. Ефект от лечението се наблюдава не по-рано от 3-ия месец. Дозата на Azathioprine е до 2 mg/kg/d, а на 6-MP – до 1.5 mg/kg/d. Могат да се наблюдават следните странични прояви: панцитопения, кожни обриви, гадене, панкреатит, артралгии, вторична инфекция и др. Имуносупресорите се прилагат за поддържане ремисията при болни с язвен колит, които не могат да бъдат оперирани. Cyclosporine A потиска функцията на Т-хелперните лимфоцити. Лечебният му ефект настъпва малко по-бързо в сравнение с Azathioprine и 6-MP. Прилага се за постигане на ремисия при болни, резистентни на кортикотерапия. Дневната доза е 5 – 7.5 mg/kg/d. Многобройните странични действия налагат строго прецизиране на употребата му. Methotrxate е антагонист на фолиевата киселина и има противовъзпалително и антиметаболитно действие. Приложен в доза 25 mg седмично в продължение на 12 седмици той повлиява умерено възпалението при язвен колит. По-добър терапевтичен отговор се наблюдава при болните с болест на Крон. Tacrolimus е ефикасен при болни, резистентни на кортикотерапия.

Антибиотици

Включването на Metronidazole в доза 10 – 20 mg/kg/d има добър ефект при болните, които не се повлияват от лечението с аминосалицилати. Препаратът е ефикасен и при инфекция с Clostridium difficile. При умеренотежък или тежък колит към основната терапия се включва Ciprofloxacine 400 mg/24 h, а при необходимост – и цефалоспорин III – IV генерация. Тези форми на язвен колит задължително се лекуват в стационар. Болните се наблюдават от гастроентеролог и хирург. Към основната терапия се добавят глюкозни и електролитни разтвори с К- и Са-соли, витамини, белтъчни продукти. При Hb < 10g/dl се извършва кръвопреливане. Поради тромбофилното състояние се прилагат ниски дози Heparin 3 х 5000 UI/d или Fraxiparine 2750 UI/d подкожно. При намаляване на телесното тегло с над 10% се преминава на тотално парентерално хранене.

Оперативно лечение

Показани за оперативно лечение са болни с:

  • тежък колит, неповлияващ се от медикаментозната терапия;
  • усложнения, настъпили по време на остър пристъп (перфорация, остра дилатация);
  • хронично-персистираща болест, която нарушава комфорта на живот;
  • дисплазия или карцином.

Най-често се извършва проктоколектомия.

Прогноза

Степента на ангажиране на червото определя отчасти тежестта и хода на болестта. В сравнение с по-ограничената болест, при разпространения колит и панколита атаки се наблюдават по-често. Болните с проктит имат спокоен ход на болестта. При по-голямата част от тях обаче с течение на времето заболяването напредва проксимално. Смъртността при фулминантния язвен колит е под 2%.

Автор(и): доц. д-р З. Спасова, Клиника по гастроентерология, МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София
Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!