Язвен колит

Патоморфология

Язвеният колит е хронично-рецидивиращо заболяване, което води до възпаление на чревната лигавица. Възпалението започва от ректума и има прогресиращ ход. Разпространява се проксимално и с времето достига до цекума.

Анатомичната локализация на болестта определя следните форми:

• язвен проктит, проктосигмоидит – обхваща ректума или ректосигмоидната област; наблюдава се при 40 – 50% от болните;
• ляв колит – заболяването достига до flexura coli lienalis; при 30 – 40% от болните;
• панколит – засегнато е цялото черво; среща се в около 20% от болните;
• илеоколит – засяга се цялото черво и малка част от терминалния илеум.

Макроскопска характеристика на язвения колит

Макроскопски лигавицата е оточна, зачервена, с дребнозърнист вид. С напредване на процеса тя става лесно ранима, кърви спонтанно и при допир. Изчезва съдовият рисунък. Наблюдават се ерозии, петехии, язвени лезии с различна форма и големина, някои с тенденция за сливане, фибринови налепи. Регенерацията на островчетата от относително запазена лигавица между язвите води до появата на псевдополипи. Те се откриват по-рядко в ректума и по-често в другите отдели на червото. С течение на времето поради промени в мускулния слой, червото се скъсява, луменът намалява. Стриктурите и фиброзата са редки. По време на ремисия лигавицата изглежда нормална. Най-често има атрофичен вид, като не се откриват характерните лигавични гънки.

Микроскопска характеристика на язвния колит

Възпалението обхваща предимно мукозата. Капилярите са дилатирани, конгестивни. В lamina propria се открива инфилтрат от неутрофили, лимфоцити, плазмоцити, макрофаги, еозинофили. Променя се архитектониката на криптите. Неутрофилите проникват в криптите и водят до формирането на криптабсцеси. С напредване на възпалението повърхностните епителии стават плоски. Появяват се ерозии и язвени лезии. Язвите проникват дълбоко в лигавицата и преминат през цялата ѝ дебелина.