Вирусен хепатит В

Диагноза и диференциална диагноза

Диагнозата се поставя при установяване на епидемиологични, клинични и лабораторни данни за чернодробно увреждане, потвърдени с доказване на серологични маркери за остра инфекция с НВV. Установяването на епидемиологични данни за интравенозна употреба на наркотици, безразборни хомо- и хетеросексуални контакти налага изследване за ОВХ В независимо от липсата на клинични симптоми. В последните години у нас намалява процентът на ПТХ с НВV-етиология. Хирургични интервенции, инвазивни изследвания, поставяне на обеци, татуировки, трябва да се имат предвид, особено при установяване на завишени стойности на АLT и AST. Към рисковите групи за инфектиране с НВV се отнасят и болните на хемодиализа и медицинските специалисти, работещи с кръв и кръвни продукти, извършващи ежедневни медицински манипулации. Задължителен лабораторен минимум: билирубин (общ и директен), AST, ALT, ПКК, урина и серологични маркери (HBsAg и аnti-HBc IgM чрез ЕLISA) за поставяне на окончателната диагноза. Допълнителни лабораторни изследвания за доуточняване тежестта и прогнозата по отношение на риск и протичане: хемостазни фактори, общ белтък и албумини, кръвна захар, урея, АФ, ГГТ, КАМ, йонограма, бета-липопротеин, холинестераза. Допълнителни вирусни маркери, уточняващи вирусната репликация, евентуално генотипа: HВeAg (аnti-HBe), НВV-ДНК чрез хибридизация, HDV (аnti-HDV total) чрез ЕLISA. С оглед диференциална диагноза при иктерен синдром – диагностичен ултразвук на корем и ретроперитонеум. Решаващо значение за диагнозата имат вирусологичните маркери за остра инфекция с НВV (HВsAg и аnti-HBc IgM). Anti-HBs са важен показател за прекаран ОВХ В или резултат от успешна ваксинация.

Приложения: 

Хроничен хепатит В