Вирусен хепатит В

Етиология

ОВХ В се причинява от хепатитният вирус В, единственият представител на семейство Hepadnaviridae, който причинява заболяване у човека. Вирусът притежава външна липопротеинова обвивка и нуклеокапсид (ядро), във вътрешността на който се открива двойноверижна ДНК-молекула. Четирите гена на тази молекула – S, C, P, X кодират различните структурни и неструктурни вирусспецифични протеини. S-генът кодира основния вирусен антиген – HBsAg. С-генът кодира HBcAg, участъкът pre-C на същия ген кодира HBeAg, който е важен маркер за активна вирусна репликация. И трите основни HBV-антигени (HBsAg, HBcAg и HBeAg) са високо имуногенни и стимулират продукцията на съответни антитела – anti-HBs, anti-HBc и anti-HBe. Генът P е белтък с ензимна (полимеразна) активност, а генът Х кодира протеин, регулираш вирусната репликация. Специфичните антигени и антитела, които са основните диагностични маркери при ОВХ В и същевременно имат прогностично значение, се определят с имуноензимен метод (EIA). Съвременните молекулярни методи са високо ефективни и се прилагат за мониториране на антивирусната терапия при пациенти с хронични чернодробни заболявания и някои форми на остри вирусни хепатити.

Приложения: 

Хроничен хепатит В