Състояния и заболявания

Вирусен хепатит В

На латински език: Hepatitis viralis B

Епидемиология

Хепатит В е чернодробно заболяване, причинено от вируса на хепатит В (HBV). Носителят на Нобелова награда д-р Блумберг открива вируса през 1967 г. Първоначално антигенът е открит в кръвта на австралийски абориген (HBsAg) и затова и до ден днешен се нарича австралийски антиген.

Преболедувалите са около 2 милиарда души – около 1/3 от популацията на земята, хронично болните – над 350 милиона. Това прави вируса най-разпространеният вирус на планетата. Годишно по 1 милион души умират вследствие на болестта. На 30 секунди заболяването взима средно по 1 жертва. Вирусът се нарича още „тихият убиец“ (silent killer), защото убива бавно и в почти всички случаи безсимптомно: болният няма никакви симптоми и си мисли, че е абсолютно здрав; когато се появят симптомите, е твърде късно. Един от четири хронично болни загива от рак на черния дроб или чернодробна недостатъчност.

Честотата на заболяемостта от остър вирусен хепатит В (ОВХ В) е във връзка с честотата на хроничното вирусоносителство в дадена група от населението. В България инфектираните с HBV са около 4% от населението, което поставя страната в зоната със средна ендемичност на разпространение в Европа; за различните региони процентът варира от 1.9 до 5.3. Статистическите данни показват, че през последните 15 години заболяемостта от ОВХ В е намаляла значително. Несъмнено основна причина за това е въвеждането през 1992 г. на задължителната ваксинопрофилактика. Независимо от намаляването на заболяемостта, ОВХ В остава сериозен социален и икономически проблем за обществото. Важността на проблема се определя от възможните усложнения при това заболяване: хронифициране на инфекцията в 5 – 10% от симптоматичните случаи на ОВХ В (при имунокомпрометирани пациенти процентът е по-висок); около 20% от пациентите с хроничен хепатит развиват чернодробна цироза с трайна загуба на работоспособност и с нисък процент на преживяемост, а около 10% от тях – чернодробен карцином; над 90% от децата, инфектирани през първата година от живота им, остават хронични носители на HBV; при остра инфекция с HBV по време на бременност се увеличава броят на спонтанните аборти и преждевременните раждания.

Фулминантен хепатит се развива при по-малко от 1% от случаите, но прогнозата е сериозна, с висока смъртност (над 50%). Суперинфекция с HIV увеличава риска от развитие на чернодробна цироза, а суперинфекция с HCV повишава риска от развитие на хроничен активен хепатит (ХАХ) и на чернодробен карцином.

На вашето внимание

Автор(и): проф. д-р Татяна Петрова Пенкова-Червенякова – национален консултант по инфекциозни болести, д-р Г. Горанова, д-р Н. Найденова, д-р М. Илиева, д-р Д. Радкова, доц. Манолов

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари