Вирусен хепатит А

Клиничен ход

В хода на острия хепатит А могат да бъдат разграничени четири клинични фази:

1. Инкубационен или предклиничен период, вариращ от 10 до 50 дни, през който пациентът остава асимптоматичен въпреки активната репликация на вируса. В тази фаза, инфекциозността е голяма.

2. Фаза преди жълтеницата (продромална фаза), варираща от няколко дни до повече от седмица, характеризираща се с появата на симптоми като загуба на апетит, умора, коремна болка, гадене и повръщане, висока температура, диария, тъмна урина и бледи изпражнения.

3. Фаза на жълтеницата, през която се развива жълтеница и общият билирубин достига нива над 20 – 40 мг/л. Пациентите често търсят медицинска помощ на този етап от заболяването. Жълтеничавата фаза обикновено започва в рамките на 10 дни от първоначалните симптоми. Грипоподобното състояние обикновено се подобрява след първите няколко дни от жълтеницата. Виремията приключва малко след жълтеницата, но изпражненията остават инфекциозни още 1 – 2 седмици. Мълниеносното протичане при хепатит А е необичайно явление. Смъртността е ниска (0.2% от случаите). Понякога по време на първите 6 – 8 седмици на заболяването се появява обширна некроза на черния дроб. В този случай високата температура, маркираните коремни болки, повръщането, жълтеницата и развитието на чернодробна енцефалопатия, свързани с кома и гърчове, са признаци на скоротечен хепатит, водещ до смърт в 70 – 90% от пациентите. В тези случаи смъртността е силно свързана с увеличаване на възрастта, а преживяемостта е много рядка при над 50-годишна възраст. Сред пациентите с хроничен хепатит В или С или други чернодробни заболявания, които са инфектирани с HAV, смъртността се увеличава значително.

4. Период на възстановяване – този период протича бавно, но пациентът се възстановява напълно. Хронифициране на HAV-инфекцията в продължение на повече от 12 месеца не е наблюдавано.

Релапс на хепатита е описан в 1.8 – 15% от пациентите с остър хепатит А, обикновено няколко месеца след типичната остра инфекция. Релапс може да се получи 30 – 90 дни след първоначалните прояви. Обикновено релапсът протича клинически както основния пристъп, но в по-лека форма. Увеличават се трансаминазите, а понякога и билирубинът. Антителата от тип IgM anti-HAV са положителни и продължават виремията и откриването на вируса в изпражненията по време на фазата на релапс. Възстановяването след релапс е почти винаги пълно. Могат да се наблюдават холангит, холецистит, автоимунна тромбопения, агранулоцитоза. Холестатичният хепатит с високи нива на билирубин също се наблюдава рядко.