Синдром на дразнимото черво (СДЧ)

Диагноза

Диагнозата на СДЧ се основава на изключване на друго заболяване със сходна клинична картина. Според основните критерии (Рим, 1998 г.) диагноза СДЧ може да се постави, ако най-малко 3 месеца персистират следните симптоми: болки или дискомфорт в корема, които намаляват след дефекация и/или са придружени от промяна в ритъма на дефекация и/или консистенцията на фекалиите. Наличието на 2 или повече от симптомите: промяна в честотата на дефекация, в консистенцията на фекалиите, в чревния пасаж, отделяне на слуз, подуване на корема, най-малко 25% от времето подкрепя диагнозата. Въз основа на преобладаващите симптоми болните се разделят на 2 групи: едната с водеща диария в клиничната картина, а другата предимно със запек.

Изключването на органично заболяване става чрез рутинни лабораторно-инструментални изследвания. Изследват се: пълна кръвна картина (с диференциално броене), СУЕ, фекалии за окултна кръв и паразити, функцията на щитовидната жлеза. Извършва се сигмоидоскопия и/или иригография с двоен контраст. Ако болният е над 50-годишна възраст, се преминава към колоноскопия. В зависимост от преобладаващите в клиничната картина оплаквания (болка, диария или запек) се провеждат допълнителни изследвания. Лактозотолерантен тест се препоръчва при болни с оплаквания от подуване на корема и диария или запек. При горнодиспептични оплаквания се извършва фиброгастроскопия, абдоминална ехография. При хронична диария червото се изследва с ентероклиза.

Диференциалната диагноза изисква изключване на: хронични възпалителни заболявания на червата, бактериални колити, амебиаза, дивертикулоза, дивертикулит, полип, карцином, ендокринни нарушения (хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм) и др.