Силикоза

Рентгенография

Класифицирането на рентгенологичната белодробна находка при пневмокониозите според International Labour Organization - ILO/1980 e следното: Първоначално се наблюдава мрежовидно усилване на белодробния рисунък, от което впоследствие се развиват мапки, окръглени петнисти засенчвания. В зависимост от приблизителния си диаметър тези огнища се разделят на: р = pinhead (главичка на карфица), q (микронодуларни) и г (нодуларни). В зависимост от своето разпространение рентгенологичните изменения се подразделят на три основни степени, а всяка една от тях - на още три, така че на практика съществуват девет степени: 0/1, 1/0, 1/1, 1/2, 2/1, 2/2, 2/3, 3/2, 3/3. По-големите възлови образувания се класифицират според своето разпространение: A (0 - 5 см.), В (между А и С), С (по-голямо от горното дясно белодробно поле). За сравнение на находките служи една стандартна филмова приставка, изготвена от ILO (При въвличане на хилусните лимфни вьзли с калцифициране на периферния синус може да се получи картината на хилус тип "черупки на яйца").

Белодробна функция

Често не съществува паралелна връзка между размера на рентгеновите изменения и ограничението на белодробната функция. Поради това доказването на ограничения в белодробната и сърдечна функция са по-меродавни при преценката на юридическия и застрахователен аспект от здравословното състояние на пациента. Въпреки, че силикозата се числи към групата на белодробните фибрози и би трябвало да се очаква нарушение на вентилацията от рестриктивен тип, допълнително възникващите като усложнение нарушения на вентилацията от обструктивен тип определят размера на функционалните смущения. Обикновено те настъпват едва в стадия на силикозните възли.

Диагноза се основава на професионалната анамнеза, клиничната картина и рентгеновата находка.