Състояния и заболявания

Сърдечни аритмии

Анатомия и физиология на възбудно-проводната система

1. Синусов възел

Синусовият възел представлява субендокардна структура, локализирана в дясното предсърдие около връзката на последното с vena cava superior. Кръвоснабдяването му се осъществява от дясната коронарна артерия (60%) или от лявата циркумфлексна артерия (40%). Той е богато инервиран от постганглионарни адренергични и холинергични нервни окончания. От структурните елементи, които го изграждат, най-голямо значение имат т.нар. Р - клетки, нармално генериращи електрически импулси. Синусовият възел притежава свойството автоматия, свързана с ритмичното деполяризиране на неговите клетки. Честотата на генерираните от него импулси доминира над другите отдели на възбудно- проводната система и за това той е нормалният водач на ритъма. В случай, че синусовият възел е увреден, неговата функция се поема от другите части на възбудно- роводната система, които представляват латентни пейсмейкърни зони.

2. Атрио-вентрикуларно съединение, бедрени клонове и мрежа на Purkinje

Атрио-вентрикуларното съединение включва:

  • АV възел – намира се под ендокарда и над инсерцията на септалното платно на трикуспидалната клапа. В окло 80-90 % от случаите се кръвоснабдява от клон на дясната коронарна артерия.
  • сноп на His – продължение на дисталната част на AV възела, пробива централното фиброзно тяло и преминава през анулус фиброзус в мембранозния септум.

Бедрени клонове – дясното бедро преминава интрамиокардно по дясната страна на междукамерната преграда, а лявото бедро преминава под некоронарното аортно платно и най-често се разделя на преден и заден клон.

Мрежа на Purkinje – формира се от разпадането на левия и десния бедрен клон върху ендокарда на дясната и лява камера.

Акционният потенциал на системата His-Purkinje има следните фази:

  • Фаза 0 – бърза деполяризация свързана с голям пермеабилитет на Na+ йони към клетката, последван от вторичен ток от Са++ йони.
  • Фаза 1 – бърза реполяризация вследствие на излизане на К+ ток от клетката.
  • Фаза 2 – плато и намален пермеабилитет за Na+ йони.
  • Фаза 3 – крайна реполяризация вследствие на излизащ К+ ток и увеличаване на положителните заряди от външната страна на клетъчната мембрана.
  • Фаза 4 – стабилен потенциал на покой при работния миокард и системата His-Purkinje, докато при клетките на синусовия възел и AV възела съществува бавна диастолна деполяризация (резултат от насочен навътре Na+ ток). Ето защо, тези клетки имат потенциал на покой около – 50 - 60 mV за ралика от клетките на Purkinje и работния миокард /– 80-90 mV/. Тази разлика в потенциала на покой обуславя и свойството автоматия на пейсмейкърните клетки.
Източник(ци):

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРОЕКТ BG051PO001-6.2.02 „ПУЛСС - Практически увод в лечението на спешни състояния“

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари