Състояния и заболявания

Отравяне с трициклични антидепресанти

Трицикличните антидепресанти или групата на имизина се използват за лечение на депресивни и невровегетативни разстройства. Най-чести са: Levomepromazia, Chlorprotixen, Amitriptylin, Desipramin, Clomipramin, Insidon, Tofranil, Imipramin (Psyhoforin). Te притежават малка терапевтична ширина и значителен кардиоселективност, поради което се търсят непрекъснато нови антидепресанти с ограничение на тези ефекти.

Токсично действие

Трицикличните антидепресанти постъпват в организма през храносмилателната система, добре се резорбират от стомашната и чревна лигавица, метаболизират се в черния дроб и притежават ентерохепатален кръговрат поради елиминиране през жлъчката. Свързват се със серумните протеини до 90%. В организма се метаболизират до значителен брой също токсични метаболити. Елиминират се в малък процент под формата на метаболити през бъбреците. Притежават голям обем на разпределение и токсичната им концентрация в серума не отговаря на тази в тъканите. Притежават избирателна токсичност към мозъка, сърцето, черния дроб и бъбреците. Имат афинитет към централните моноаминергични неврони. Токсичната и летална доза варират в широки граници. Летална доза за имипрамина около и над 1500 mg. Токсичното действие се свързва с блокиране обратното рекаптипане на серотонина, по-слабо на норадреналина и отчасти на допамина в областта на аксоплазмата на централните моноаминоергични неврони. Блокират централните М-холинореактивни системи, предизвиквайки централен и периферен антихолинергичен ефект .

Патоморфология

Неспецифични промени в мозъка, сърцето, бъбреците, черния дроб.

Клинична картина

Тя е съчегание на три основни синдрома:

Церебротоксичен синдром: нарушена координация, нарушаване на съзнанието до кома, конвулсивен  или еквиваленти на гърчове при всеки опит да се докосне пациента, хипертермия

Холинолитичен синдром: мидриаза, тахикардия психомоторна възбуда до делирозно променено съзнание с халюцинации, ретенция на урината (спазъм на сфинктерите на пикочния мехур!)

Кардиотоксичен: пряко токсично действие с разстройства в сърдечния ритъм, реполаризацията и проводимостта с разнообразна ЕКГ-характеристика: тахиаритмия, терминална брадикардия, идиовентрикуларен ритъм, предсърдно мъждене и трептене, камерни екстрасистоли, AV блок, асистолия, екзотоксичен шок, артериална хипотония.

Лечение

Стабилизиране на нарушената хемодинамика, симптоматично лечение по отношение кардиотоксичните увреждания (антиаритмични средства, пейсмейкър и др.), овладяване на гърчовете с Diazepam , Phenobarbital, стомашна промивка с разтвор на медицински въглен, очистителни средства за чревния тракт, гастрален лаваж и очистителни клизми (елиминиране чрез жлъчката), продължителна форсирана диуреза, хемоперфузия, циркулаторна и дихателна реанимация. Антидотно лечение: Syntostigmin до 1 mg.субкутанно или i.v. капелно в банка със глюкозиран серум 5%, на чийто антидотен фон се провежда останалото лечение. Антидотен комплекс със Syntostigmin 1 mg., Pyramem 2-4 g., Vit.В6 50 - 100 mg., Diazepam 10 - 20 mg. Катетеризиране на пикочния мехур.

Протичане и прогноза

При адекватно лечение възстановяване в следващите дни. Висок леталитет.

Автор(и): Доц. Анета Хубенова, завеждащ клиниката по токсикология в институт "Пирогов"

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари