Състояния и заболявания

Отравяне с наркотични аналгетици

Основни представители са: опиатите (Morphinum hydrochloricum, Omnopon), морфиновите производни (Cheroin, Dionin, Codein, Apomorphin), синтетичните морфинови деривати (Methadone, Alfamethylfentanil, Lidol). Всички представители на наркотичните аналгетици лесно се резорбират при прием през устата и парентерално, биотрансформират се в черния дроб чрез глюкуронизация, като кодеинът, хероинът и етилморфинът частично се превръщат в морфин. Морфинът се инактивира до норморфин (5% от постъпилата доза). Елиминирането на морфина и останалите метаболити се осъществява чрез урината. Отчасти могат да се екскретират и чрез жлъчката, което осигурява техния ентерохепатален кръговрат. Наркотичните аналгетици преминават трансплацентарната бариера с увреждащо действие на плода и неговото развитие.

Токсично действие

Наркотичните аналгетици въздействат на опиоидните рецептори които са 4 типа , и които обикновено реагират на ендогенни вещества ендофрини и енкефалини, явяващи се медиатори на нервните импулси. Тези рецептори са локализирани предимно в областта на пресинаптичните окончания на аксоните на другите неврони. Възбуждането им потиска освобождаването на медиаторите от аксона / ацетилхолин, норадреналин, допамин, серотонин, ГАМК , и др. /. Това е причина за модулиращото влияние на ендо- и екзогенните опиати върху функцията на централната и периферна нервна система. Ненаркотичните аналгетици увреждат пряко ЦНС и метаболитните процеси в мозъчните клетки с развитие на хипоксия .

Патоморфология

Неспецифични промени с оток на мозъка и кръвоизливи по меките мозъчни обвивки.

Клинична картина

Основен синдром на острото отравяне с морфин и неговите аналози е церебротоксичен: степенно нарушение на съзнанието до кома, миоза (особено характерна за този вид остро отравяне), нарушение на дишането с брадипнея до апнея. Оток на белите дробове и мозъка . Хиперкинезии с миоклонични гърчове

Лечение

Антидотно лечение с Naloxon амп.от 0,4 mg i.v. струйно с повтаряне на дозата при липса на ефект. При тежки отравяния перманентна инфузия на Naloxon в разтвор на глюкозиран серум или електролитен разтвор. (Пет ампули Naloxon в 500 мл инфузионен разтвор, от който на час се инфузира по 100 мл - по този начин се осигурява 400 мg на час антидот за болния). Сублингвално до намиране на венозен източник. Осигуряване на адекватна вентилация - интубиране след почистване на устната кухина и дихателните пътища от повърнати материи, дихателна реанимация с командно дишане или асистирано, стомашна промивка вкл. и при парентерално приемане на наркотичния аналгетик (излъчва се през стомашната лигавица), очистителни клизми няколкократно, умерена форсирана диуреза, аналептици, екссангвинотрансфузия при липса на антидоти. Eкстракорпорално очистване.

Хронични отравяния - наркомания

Много от наркотичните аналгетици предизвикват състояние на добро самочувствие, потискане на неприятни емоции и чувство на страх, еуфория и приятни изживявания. Към тези ефекти на наркотичните аналгетици бързо се развива привикване и необходимост от все по-високи и високи дози за постигането им. Възниква психическа и физическа зависимост от препарата с разстройство на психиката и физическата активност на болния, който не е в състояние да съществува без прием на все по-голяма доза от наркотичния аналгетик. Приема се, че екзогенните активатори на опиоидните рецептори заместват функцията на ендогенните вещества (ендофрини и енкефалини) и по прин-ципа на обратната връзка потискат освобождаването им като започват да изпълнява някои техни функции. Прекратяване приема на наркотика предизвиква абстинентна реакция, която се явява като следствие на недостатъчна активация на опиоидните рецептори. Тоест екзогенното вещество е изчезнало, а продукцията на ендогенните енкефалини е намаляло и недостатъчно за действието и активността на тези рецептори.

Клинически абстинентният синдром включва : гадене, повръщане, болки в корема, мускулите, ставите, костите, болки в кръста, хипертермия, сълзотечение, анорексия, раздразнителност до агресия, “гъша кожа”, тремор, тахикардия, гърчове, изпотяване, безсъние - разнообразие от вегетативни нарушения. Лечението трябва да се провежда в специализирано псхиатрично заведение с медикаментозни и рехабилитационни средства и методи.

Автор(и): Доц. Анета Хубенова, завеждащ клиниката по токсикология в институт "Пирогов"

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари