Невроартропатия на Шарко (Charcot) (става на Charcot, артроза на Charcot, стъпало на Charcot, болест на Charcot, синдром на Charcot)

Клинична картина

Невропатията на Charcot предизвиква първоначално топлина, оток и зачервяване на стъпалото, като може да доведе до промени във формата на глезена и стъпалото и до язви върху новообразувани костни израстъци и в “ексцентрични” места на натиск при ходене. Болката е нехарактерен симптом.

Острата артропатия на Charcot почти винаги се проявява с белези на възпаление с изразен унилатерален оток, повишена кожна температура, еритема, ставен излив, костна резорбция в безчувствено стъпало. Локалната хипертермия се проявява с 3° до 7°С по-висока повърхностна кожна температура спрямо контралатералната страна. Тази характеристика, наред с интактната кожа и хипо- до анестезията за допир и болка, са патогномонични за увреждането. Болка може да има при повече от 75% от пациентите, но степента й на изразеност е значително по-малка, отколкото би съответствало на тежестта на клиничната картина и/или на рентгенологичната находка (периартикуларни фрагментации, остеофитни формации, сублуксации, дислокации, фрактури или генерализирана деструкция, декалцификация на костта на ставните повърхности, интраартикуларни фрактури и свободни тела). Често се установява нестабилност и нарушена ставна функция, като при пасивните ставни движения се открива „торба от костни фрагменти”. Нормалният отговор на фрактурата е отокът и увеличеният кръвен ток (рефлексна вазодилатация) на засегнатата зона. Увеличеният кръвен ток отмива калция от фрактурираната част. Другият естествен протективен механизъм – болката, обичайно отсъства, поради което фрактурната активност нараства.

Около 40% от болните с артропатия на Charcot имат и улцерации, които могат да се усложнят с остеомиелит. Затова появата на болка е важен клиничен белег за развиваща се дълбока инфекция.