Лимфом на Ходжкин (Hodgkin)

Патоанатомия

Основни белези

• Гигантски клетки на Sternberg, които произхождат от едноядрените, т. нар. „ходжкинови“ клетки. Типични са изключително едрите нуклеоли
• Пъстра цитологична картина с тенденция към цикатризация

Хистологична класификация пo Lukes и Butler (Rve,1965)

1. Тип с лимфоцитно преобладаване
2. Склеро-нодуларен тип (среща се най-често – в 60 – 70% от случаите)
3. Смесен тип
4. Тип с лимфоцитно изчерпване

Първоначално е било наблюдавано влошаване на прогнозата от I към IV тип. При провеждане на лечение, съобразено със стадия на заболяването, прогностични различия между отделните типове не се откриват.

N.B. Под въздействието на лечението се променя морфологията на болестта. Стига се до обедняване на клетъчни елементи и цикатризиране. Ето защо най-достоверна е хистологичната класификация преди началото на терапията. По правило лимфомът на Ходжкин започва изолирано в една група лимфни възли, често в областта на главата и шията. Разпространението първоначално се осъществява по лимфогенен, по-късно и по хематогенен път, както и per continuitatem (пo съседство).

Имунологични особености

Отслабен клетъчен имунитет с функционално нарушение на Т-клетките. Резултатът е повишено предразположение към туберкулоза, отрицателни туберкулинови реакции, гъбични и вирусни инфекции, например херпес зостер, и др.