Лайшманиоза

На английски език: 
Leishmaniasis

Съдържание

  1. Лайшманиоза
  2. Биологичен цикъл и преносители
  3. Висцерална лайшманиоза
  4. Етиология на висцералната лайшманиоза
  5. Епидемиология на висцералната лайшманиоза
  6. Патогенеза и патоанатомия на висцералната лайшманиоза
  7. Клинична картина на висцералната лайшманиоза
  8. Усложнения на висцералната лайшманиоза
  9. Диагноза на висцералната лайшманиоза
  10. Лечение на висцералната лайшманиоза
  11. Прогноза и профилактика на висцералната лайшманиоза
  12. Кожна лайшманиоза
  13. Епидемиология на кожната лайшманиоза
  14. Етиология на кожната лайшманиоза
  15. Патогенеза и патоанатомия на кожната лайшманиоза
  16. Клинична картина на кожната лайшманиоза
  17. Диагноза на кожната лайшманиоза
  18. Диференциална диагноза на кожната лайшманиоза
  19. Лечение на кожната лайшманиоза
  20. Кожно-лигавична лайшманиоза
  21. Клинична картина на кожно-лигавичната лайшманиоза
  22. Лечение на кожно-лигавичната лайшманиоза

Епидемиология на висцералната лайшманиоза

Висцералната лайшманиоза е разпространена в тропическите и субтропическите райони и частично в умерения пояс на всички континенти с изключение на Австралия. Преносители са различни видове флеботомуси в зависимост от ареала: Ph. perniciosus, Ph. perfilievi, Ph. mayor и други (Средиземноморието, Средна Азия), Ph. argentipes (Индия), Ph. orientalis (Судан), Ph. martini (Кения), Lutzomya longipalpis (Южна Америка). Спорадични случаи има описани и в България от проф. Бр. Братанов. Различните клинико-епидемиологични варианти на висцералната лайшманиоза имат някои епидемиологични особености.

Средиземноморската висцерална лайшманиоза е зооантропоноза. В природните огнища резервоари са лисици, плъхове и чакали. Човекът се заразява при влизане в огнището (дърводобив, скотовъдство, лов, туризъм и други). Заразяват хора от всички възрасти, но по-често деца. В синантропните и полусинантропните огнища (селски и градски тип) основен резервоар на лайшманиоза са кучетата - L. donovani поразява не само вътрешните им органи, но и кожата, което ги прави ефективен източник за заразяване на флеботомусите. В тези ендемични огнища боледуват предимно деца до 5 години, заболяванията са спорадични. Човек много рядко може да бъде източник, защото в кръвта на такива болни, дори в температурния период, лайшмании се намират в много малко количество освен в случаите, при които има наличие на първичен афект. Средиземноморската висцерална лайшманиоза е сезонна, проявявайки се през пролетта (м. април) и рядко през м. ноември.

Индийската висцерална лайшманиоза (кала-азар) е антропоноза с чести, епидемични взривове. Флеботомусите се заразяват от болните, у които в температурния период на болестта в периферната кръв има много лайшмании, а в късния период - и от кожните лайшманоиди. Заразени кучета с кала-азар в огнищата не се откриват. Боледуват хора от всички възрасти.

Източноафриканската висцерална лайшманиоза е разпространена в саванната зона на Судан, Сомалия, Кения, Етиопия и Уганда. В селските райони тя се проявява като зооантропоноза (резервоари са различни видове гризачи) със спорадично разпространение и периодични епидемични взривове, а в гъсто населените градски райони заболяването е антропоноза с епидемично разпространение. Причинителят се открива периодично в кръвта, кожата (първичен афект) или кожните лайшманоиди. Кала-азар може да бъде и конгенитална инвазия, както и да се предаде от паразитоносител на здрав при кръвопреливане. В ендемичните райони изследванията показват, че много от местните жители са положителни за това заболяване, без да са боледували от висцерална лайшманиоза.

Автор: 
проф. д-р Петър Петров, дмн ; д-р Григор Филипов дмн

Коментари