Изгаряне

Особености на поведение в спешно отделение

• Поведението и последователността на действията не се различават съществено от тези при при механична травма, с някои изключения
• Събиране на информация (близки, спешен екип) за термичния/механичния агент (опарване, пламък, химическо изгаряне, електрическо изгаряне, експлозия, височинна травма с изгаряне), началния контакт, продължителноста на експозицията и средата на настъпване на увредата (открито/закрито помещение)
• При налична механична травма, политравма алгоритъмът надделява над този за изгаряне с незабавно третиране на всички животозастрашаващи увреди
• Началната преценка на съзнанието се прави по схемата AVPU - Alert (Буден, ориентиран), Verbal (отговаря само на вербален стимул), Pain (Отговаря само на болков стимул), Unresponsive (не отговаря на външни стимули)
• При липса на отговор на външен стимул - мануална имобилизация на шийния гръбнак, интубация на трахеята
• Поддържането на свободно проходими дихателни пътища при пациент с изгаряне е приоритет
• Внимание за прогресивна загуба на проходимост на дихателните пътища при пациенти с изгаряния на лицето, главата, шията или гърдите, както и при инхалационна увреда
• Иригацията на очите при изгаряне с химичен агент започва на място и продължава по време на целия транспорт и в спешно отделение за минимум 1 час след инцидента. По време на иригацията пациентът се подканя да мига с клепачите. Използва се лакмус за преценка на pH на конюктивата
• Деца с изгаряния по гърба, глутеалните части, по задната част на шията и с демаркирани циркумферентни изгаряния по ръцете без белези от опръскване са със съмнение за насилствено изгаряне
• Често при изгаряне на ръцете е невъзможно неинвазивното измерване на артериалното налягане. В тези случаи се налага периферен мониторинг на характеристиката на пулса
• Инхалационна увреда е с висок приоритет – преценка на дихателните пътища и ранна трахеална интубация, риск от загуба на проходимост в следващите часове
• Течностна ресусцитация:
• Извършва се с разтвор на Рингеров лактат (Хартман) за първите 24 часа

  • Доза:

    - Възрастни: 2 до 4 ml/% изгорена повърхност/kg

    - Деца: 3 до 4 ml/% изгорена повърхност/kg

    - Половината от изчисленият обем се прилага в първите 8 часа след изгарянето

    - Остатъчният инфузионен обем се прилага за останалите 16 часа

• Инфузираният обем винаги се титрира в зависимост от отговора на пациента (уринен дебит, сърдечна честота, артериално налягане), наличието или липсата на асоциирана механична травма и хеморагия
• За задоволителен уринен дебит при възрастни се приема 30 до 50 ml/h при липса на фактори, отговорни за наличие на осмотична диуреза. За задоволителен уринен дебит при деца се счита минимум 1 ml/kg/час.
• При пациенти с олигоанурия винаги трябва да се обсъди наличието на миоглобинурия
• При пациенти с изгаряния над 20 %, гадене, повръщане или балониране на корема, се поставя назогастрична сонда
• При инхалация на пушечни газове и съмнение за отравяне с въглероден окис се прилага 100 % кислород
• Пулсоксиметрията е с фалшиви показания при отравяне с въглероден окис
• Необходими лабораторни и инструментални изследвания при пациент с изгаряне - Артериален кръвно-газов анализ, ПКК, електролити, серумна глюкоза, тест за бременност при жени, коагулограма, азотни тела в серума, ниво на карбоксихемоглобин, бронхоскопия (тежест на инхалационна увреда), CPK, урина за общо изследване и миоглобин, токсикологичен скрининг, гръдна рентгенография, рентгенография на шийни прешлени, ЕКГ
• Тетаничната профилактика е задължителна
• Обикновено в спешно отделение не се прилагат антибиотици при пациент с изгаряне
• При пациенти с интоксикация с въглероден окис се прилага хипербарна оксигенация. Полуживотът на карбоксихемоглобина е 4 до 5 часа на стаен въздух, 90 минути при 100 % О₂ и 20 минути при хипербарна оксигенация
• При циркумферентни изгаряния на крайниците е необходимо често изследване на периферния пулс дистално от мястото на увредата, кожната чувствителност, температурата и перфузията.
• Съдовият достъп се извършва далеч от изгорялата област, поставят се поне два широколуменни венозни източника. Съдов достъп с пункционно място върху обгорялата повърхност се предприема в краен случай. При педиатрични пациенти може да се постави интраосална игла. Последователността на съдовия достъп е следната – периферна вена в необгоряла област, централна вена в необгоряла област, периферна вена в обгоряла област, централна вена в обгоряла област
• При нужда от аналгезия се прилага Морфин – 2 до 5 мg i.v, i.m, повторна доза след 5 минути при нужда, педиатрични пациенти – 0.1 mg/kg до максимум 5 mg (i.v, i.m.) или Фентанил 1 μg/kg i.v. При мускулен спазъм или контрактура прилага се бензодиазепин – Диазепам 5 до 20 mg i.v.
• При всички пациенти с обширни изгаряния се поставя уретрален катетър за следене на часова диуреза