Инсипиден (безвкусен) диабет

Диагноза

• Определяне на осмоларитета на урината при пробата с жадуване и след екзогенен внос на АДХ:
  • Проба с жадуване: при здравите в резултат на осмотичната регулация по пътя на секреция на АДХ се стига до повишаване на осмоларитета на урината. При diabetes insipidus той се запазва под 300 mOsmol/l, докато плазменият осмоларитет надвишава 295 mOsmol/l. В такъв случай се дава тестова доза АДХ (противопоказана при ИБС поради вазоспастичното му действие!). При наличието на централен diabetes insispidus осмоларитетът на урината се покачва (но не и при нефрогенен diabetes insipidus).
  • При съмнение за приемане на течности по време на пробата с жадуване се предприема обременяване с хипертоничен солеви разтвор (тест на Hickey- Hare): физиологично и патофизиологично той протича аналогично на пробата с жадуване.
• Определяне на АДХ (при пробата с жадуване, налага се рядко)
• Топична диагностика за изключване на тумор в зоната на хипофизата/хипоталамуса: ЯМР, КАТ

Лечение

• Лечение на централния diabetes insipidus:
  • Лечение на основното заболяване при симптоматичните форми
  • Симптоматично: дезмопресин (Minirin), аналог на вазопресина за интраназално приложение
• Лечение на бъбречния diabetes insipidus:
  • Лечение на основното заболяване
  • Симптоматично: опит с тиазидни диуретици или нестероидни противовъзпалителни средства