Хроничен бронхит

Методи за изследване

• Аускултация: долавят се сухи и/или влажни хрипове (в зависимост от количеството на секрета, спастичната компонента, възпалителния инфилтрат).

• Посявка от храчка и изготвяне на антибиограма: вземането на материал се осъществява при дълбоко сутрешно отхрачване след основен тоалет на устната кухина с вода. По-прецизно е ендобронхиалното вземане на секрет (аспириране насляпо или в рамките на бронхоскопия). Пробата трябва да бъде обработена бързо или изпратена на лабораторията в съд с лед.

  Причинителите на острите екзацербации могат да бъдат:

  • бактерии, обикновено Haemophilus influenzae, често в съчетание с пневмококи, по-рядко други бактерии, например Staphylococcus aureus, Pseudomonas aeruginosa, Bramhamella catharralis и др.;
  • вируси, например риновируси, Influenza A- и В-вируси и др.;
  • микоплазми.

    N.B. Често вирусите и микоплазмите изиграват роля на благоприятстващ фактор за развитие на бактериална суперинфекция.

• Лабораторни данни: трябва да бъдат изключени синдромите с дефицит на антитела (прави се количествено определяне на имуноглобулините) и дефицитът на протеазния инхибитор алфа₁-антитрипсин.
• Рентгенография: при неусложнен бронхит рентгеновата находка е нормална, а наличието на малки петнисти засенчвания говори за възпалителни инфилтрати.
• Бронхоскопия с бактериално, цитологично и хистологично (биопсия) изследване
• Функционално изследване на дишането (ФИД):
  • Необструктивен хроничен бронхит – стойностите обикновено все още са нормални. За да бъде изключено наличието на хиперреактивност на бронхиалното дърво, се провежда провокационен тест с ацетилхолин или метахолин.
  • Обструктивен хроничен бронхит – трябва да бъде доказано нарушение на вентилацията от обструктивен тип (понижен ФEO1 и повишено съпротивление на дихателните пътища). Обратимата обструкция се разпознава при бронходилататорния тест – наблюдава се подобряване на ФЕО1 и намаляване на съпротивлението след инхалиране на бета₂-симпатикомиметик.
  • При усложнен белодробен емфизем се наблюдава увеличен интраторакален газов обем (ИГО).
  • При пулмонална хипертония се откриват повишени стойности на средното налягане в белодробната артерия.
• Кръвно-газов анализ на артериална кръв (КГА): при частична дихателна недостатъчност рО₂ е понижено; при тотална дихателна недостатъчност рО₂ е понижено, а рСО₂ – повишено.