Хипотония

Етиология и класификация

Хипотония

• Първична (есенциална) хипотония (най-честа форма): среща се предимно у жени с лептозомно (астенично) телосложение, наблюдава се фамилност; понижената физическа активност и стресът представляват благоприятстващи фактори.
• Вторични хипотонии:
  • Ендокринно обусловена хипотония, например при надбъбречна недостатъчност или хипопитуитаризъм
  • Сърдечно-съдова хипотония, например при аортна стеноза, сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, проба на Валсалва (намаляване на обратния венозен приток към дясното предсърдие посредством повишаване на интраторакалното налягане), белодробна емболия и др.
  • Инфекциозно-токсична хипотония: при инфекциозни заболявания
  • Хипотония при имобилизация, дълго пребиваване на легло с неадекватна ортостатична реакция
  • При хиповолемия и кръвотечения, хипонатриемия
  • Медикаментозно индуцирана хипотония (например психофармака, антиаритмични средства, антихипертензивни медикаменти, диуретици, антиисхемични препарати)

Хипотонична дисрегулация на кръвообръщението и ортостатична хипотония

Етиология както при хипотония със следните допълнения:

• Варици и посттромботичен синдром
• Автономни невропатии (АН):
  • Първични автономни невропатии (АН): те са много редки. За двата синдрома са характерни липсваща периферна вазоконстрикция и липсващо ускоряване на пулса при ортостаза. Например:
    • Синдром на Shy-Drager (множествена системна атрофия на ЦНС)
    • Синдром на Bradbury-Eggleson (без заболяване на ЦНС)
  • Вторични автономни невропатии (АН): например при Diabetes mellitus

В зависимост от промените на пулса и кръвното налягане при пробата на Schellong ce различават няколко форми на хипотонична дисрегулация на кръвообръшението (ХДК):

• Симпатикотоничната ХДК е най-честата форма (2/3 от случаите) - при теста на Schellong систолното налягане се понижава, диастолното се покачва, а пулсът се ускорява с повече от 16/мин.
• Динамично-лабилна ХДК - налице е много бърза промяна в стойностите на кръвното налягане между хипо-, нормо- и хипертония (както на систолните, така и на диастолните). При измерване на кръвното напягане прави впечатление, че при нагласяване на манометъра по определен начин първите тонове на Korotkoff се чуват в неритмична последователност. Едва при по-нататъшното изпускане на въздуха тоновете на Korotkoff стават ритмични.
• Хипосимпатикотонична ХДК - характеризира ce c покачване на диастолното и понижаване на систолното налягане и незначително преходно ускоряване на пулсовата честота.
• Асимпатикотонична ХДК - понижаване на систолното и диастолното налягане, както и на пулсовата честота (например синдром на Shy-Drager).

Тест на Schellong: 10 минути в легнало положение + 10 минути в изправено; неколкократно се измерват кръвното налягане и пулсът.  Нормална реакция: понижаване на систолното налягане с не повече от 20 mm Hg/на диастолното - с не повече от 10 mm Hg. Тъй като кръвообръщението притежава определена дневна ритмичност, тестът трябва да бъде повтарян по различно време на денонощието.