Хипертиреоидизъм

Диагноза на хипертиреоидизма

Диагнозата на проявения хипертиреоидизъм се основава на:

1. Анамнеза (йодсъдържащи медикаменти, рентгеноконтрастни вещества и др.)
2. Клинична картина (симптоми на хипертиреоидизъм)
3. Лабораторни данни:
   • Доказване на повишено ниво на щитовидните хормони:
     • FT3 почти винаги е повишен
     • FT4 е повишен в 90% от случаите

       N.B. Определянето единствено на FT4 не е достатъчно, тъй като съществува изолиран ТЗ-хипертиреоидизъм (например в ранния стадий на хипертиреоидизма). В диференциалнодиагностично отношение трябва да бъде разграничавана констелацията, която може да се наблюдава при екстремния йоден недоимък: FT3 е повишен, FT4 – намален, a ТРХ-тестът се позитивира = еутиреоидизъм. Тиреостатичното лечение е противопоказано.
   • Доказване на нарушения кръг на регулация щитовидна жлеза – хипофиза (супресия на продукцията на ТТХ):
     • ТТХ базално е понижен
     • ТРХ-тестът е отрицателен

       N.B. Положителният ТРХ-тест изключва изявения хипертиреоидизъм (но не и латентния). При имуногенен хипертиреоидизъм в 90% от случаите се доказват автоантитела, насочени срещу рецепторите за ТТХ и в 70% от случаите – микрозомални Ат (МАТ) = анти-ТПО-Ат.

4. Образни методи:
   • Ехография: отделни или дифузни ехогенни участъци и хиперваскуларизация (на цветен доплер)
   • Сцинтиграфия: увеличено отлагане на радиоизотоп – хомогенно интензивно отлагане на радиоактивното вещество при имунен хипертиреоидизъм; едноогнищно, многоогнищно или дисеминирано натрупване на радиоактивното вещество при 3-те форми на хипертиреоидна автономия