Състояния и заболявания

Хемолитични реакции при кръвопреливания

Хемолитичните реакции при кръвопреливане са  причинени от алоантитела (изоантитела)

Eтиология

1. Тежки хемолитични реакции от бърз тип най-често са резултат от неправилно преливана на АВО-несъвместима кръв при подменяне на кръвните банки.

2. Леки хемолитични реакиии при трансфузии могат да възникнат, когато приемателят е носител на ирегулярни антиеритроцитни антитела , които не притежават нито специфичност анти-А, нито анти-В. Посредством теста за търсене на антитела при определянето на кръвните групи могат да бъдат установени ирегулярни антитела.

Клинична картина

  • Изпотяване, повишаване на температурата, втрисане
  • Диспнея, тахипнея, понижаване на кръвното налягане
  • Пруритус, уртикария, flush (почервеняване)
  • Главоболие, болки в гърба 
  • Гадене, повръщане, хемоглобинурия с червеникаво-кафеникава урина
  • По-късно иктер

Лабораторни изследвания

  • Свободен хемоглобин се открива в урината и плазмата (червено оцветяване!)
  • Хаптоглобин - понижен, LDH и индиректният билирубин - повишени
  • Hb, Er, Hct - недостатьчно повишаване или дори спадане след трансфузията

Усложнения

Шок, остра бъбречна недостатъчност, DIC-синдром

Диференциална диагноза

Нехемолитични реакции при трансфузии:

  • Алергични реакции, причинени от Ат срещу HLA-антигени на левкоцитите или съставки на плазмата
  • Септични реакции, причинени от замърсяване на кръвните продукти с бактерии или пирогени

Диагноза

Анамнеза - клинично протичане - серологична диагностика

Лечение

  • Незабавно спиране на трансфузията, запазване на венозния път. Стерилно запечатване на банката и изпращането й заедно с кръвни проби на пациента (в EDTA или нативна кръв) за серологична диагностика (с протокола от кръвопреливането).
  • Разпознаване и лечение на усложненията (Обемно заместване и вливане на разтвор на натриев бикарбонат като профилактика на острата бъбречна недостатъчност, антиалергично лечение, диализа при остра бъбречна недостатъчност и др.)

Профилактика

1. Правилното определяне на кръвните групи (ABO, Rhesus-Aг, Kell-Aг) и тестът за търсене на Ат (при положителен тест за Ат - диференциране на Ат) са задължителни.

2. Отпускане на кръвна консерва за трансфузия да става само при отрицателен резултат от кръстосаната проба (проба за поносимост);  Биологичният тест (проба за поносимост между серума на реципиента и еритроцитите на донора) е задължи-телен! Кръстосаният тест (проба за поносимост между серума на донора и еритроцитите на реципиента) е факултативен.

3. Да се провери дали данните от реципиента и банката съвпадат с резултатите от кръстосаната проба!

4. Коректно провеждане на теста за идентифициране на АВО-принадлежност при леглото на болния (Bedside-test)!

5. Да не се въвеждат никакви инжекции/инфузии заедно с трансфузията (освен изотоничен солеви разтвор).

6. Правилно съхраняване на трансфузионната система и кръвната консерва до момента на тяхното ползване.

7. При планови интервенции да се използва възможността за трансфузия на собствена кръв.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари