Генитален херпес

Клинична картина

Инкубационният период е средно 2 – 3 дни (1 – 15 дни).

Инфекцията протича пристъпно, с различна честота на рецидивиране. При някои пациенти протича незабележимо и за кратко време. При други първият пристъп може да протече по-тежко и със засягане на общото състояние. В много случаи е възможно инфекцията да остане скрита за преносителя. Вродено или придобито намаление на имунитета (особено клетъчния имунитет) води до по-голяма склонност от заразяване с вируса, по-тежко протичане и риск от чести рецидиви.

Първоначалният пристъп, когато организмът се среща за първи път с херпесвирусна инфекция, е най-тежък и освен с кожно-лигавичните лезии се проявява и с редица общи симптоми – общо неразположение, повишаване на температурата, болки по мускули и стави, увеличени регионални лимфни възли. Степента на тези общи оплаквания е различна и зависи от състоянието на имунната система. Доказано е, че ако преди инфектирането с HSV-2 е имало боледуване от херпес по устните и устата (HSV-1), то тогава първичната инфекция с генитален херпес може да протече с леки общи симптоми или изобщо без промяна в общото състояние, както и да остане латентна. Локалните симптоми на мястото на контакта започват с парене, сърбеж и мравучкане по кожата, пареща болка и дискомфорт. Мястото се зачервява и подува. След това се появяват типичните мехурчета – групирани и изпълнени с водниста течност. По гениталиите, поради триенето, мехурчетата се пукат бързо и се образуват плитки ерозии и язви, които постепенно се покриват с крусти, епителизират и зарастват напълно. Обривът най-често е групиран на едно място, но по гениталиите, поради контакта, могат да се появят и т.нар. огледални обриви – на мястото на контакта на първичния обрив със съседни лигавици. При мъже най-често обривът се появява по гланса, препуциума или тялото на пениса. При жени се появява по вулвата, големите или малки лабии, но може да се появи по перинеума, ануса или във влагалището и по цервикса. Ако има инфекция на влагалището или цервикса, освен типичния обрив може да се появи и течение от влагалището, което, ако няма насложена вторична бактериална инфекция, най-често не е гнойно. При локализация близо до изхода на уретрата може да се получи парене и болка, както и затруднено уриниране.

След преминаване на първия пристъп вирусът остава в латентно състояние в сетивния ганглий, като може да остане неактивен цял живот или да причини т.нар рецидивиращ херпес. Всеки следващ пристъп протича по-леко, тъй като се образуват антитела срещу вируса, които предпазват организма до определена степен. Обикновено рецидивите се изявяват със слаби продромални симптоми на парене и мравучкане, по-малко на брой мехурчета, по-безболезнени са и протичат без общи прояви. Характерно е също така, че обривът преминава за по кратко време, около 7 – 10 дни. Някои причини за рецидив на инфекцията могат да бъдат: травма, друго заболяване/инфекция, УВ-радиация при слънцегреене или солариум, прием на кортикостероиди или имуносупресори, емоционален или психически стрес и менструация при жените. Много често причината остава неизяснена. Честотата на рецидивите и тежестта на симптомите зависят от имунния статус на организма. Доказано е, че HSV-2-инфекцията рецидивира до 16 пъти по-често от HSV-1-инфекция на гениталиите.