Бронхиална астма

Диагноза

Диагностика на хиперреактивната бронхиална система

1. Изготвя се протокол на максималния дебит за 24 часа: дневните колебания в стойностите възлизат на над 20%.
2. Положителен провокационен тест: след инхалирането на тест-препарати с бронхоспастично действие (напр. ацетилхолинов или метахолинов тест) при положителна реакция се стига до удвояване на резистанса и спадане на ФЕО₁ с около 20%.

Диагностика на изявената бронхиална астма

Основава се на анамнезата, клиничната картина и резултатите от функционалните изследвания.

Диагностициране на алергията

1. Анамнеза за алергия (професионална анамнеза и анамнеза на свободното време)
2. Опит за отстраняване на пациента от средата с алергена (например светъл период по време на отпуск) и повторно излагане на алергена (например на работното място оплакванията се подновяват)
3. Кожен тест:
   • Тест с убождане (вътрекожен тест) за доказването на lgE-медиирана реакция от бърз тип (I тип)
   • Тест за търсене (скринингов тест) на често повсеместно разпространени алергени (полени от тревите, дърветата, храстите; кърлежи в домашния прах, плесенни гъбички, животински косми и епител и др.) и професионапни алергени (брашно, изоцианати, дървесен прах, антигени на лабораторни животни и др.)
   • Тест с подозираните алергени

   Кожните тестове се провеждат единствено по време на светлите периоди. Пероралният прием на кортикостероиди, антихистаминови препарати и стабилизатори на мастоцитите трябва да бъде спрян 1 – 4 седмици преди тяхното провеждане (в зависимост от продължителността на тяхното действие). Отчитането на резултатите (измерването на папулата) се осъществява след 15 – 20 минути. Като отрицателна контрола (0) служи разтворителят, а като провокационна контрола (+++) – хистаминът. Поради наличието на евентуална опасност от анафилактична реакция трябва да са налице медикаменти за спешна реанимация. Важно: Положителният кожен тест все още не доказва патогенетичното значение на алергена. Доказателствена стойност има единствено положителният провокационен тест с подозирания алерген.

4. Имунологична диагностика:
   • Определяне на общия IgE: концентрацията на общия IgE ce повишава в случаи на сенсибилизация към няколко алергена. При сенсибилизацията към един алерген стойностите са в норма. Тъй като 1/3 от пациентите, които страдат от неалергична астма, показват повишени стойности, общата концентрация на IgE няма особено голямо диагностично значение
   • Определяне на специфични антитела от кпас IgE: служи като доказателство за това, че подозираният алерген е довел до образуването на антитела от клас IgE (например по метода PACT = радиоалергосорбентен тест)
   • Евентуално провеждане на тест за дегранулаиия на базофипни гранулоцити – in vitro подозираните алергени се добавят към левкоцитна суспензия и се измерва освобождаването на хистамин
5. Инхалаторен провокационен тест с алергени: Осъществява се тестуване с подозирания алерген върху лигавиците на прицелния орган и се отчита дали алергенът отключва слабо проявена алергична реакция, съответно дали е налице обструкция (т.е. дали е налице положителен резултат). Тестът не е безопасен (да бъдат приготвени медикаменти за борба с анафилаксията). Трябва да се имат предвид късните реакции, които могат да възникнат след 4 – 6 часа (до тогава да се осъществява лекарски контрол). Два дни преди провеждането на теста трябва да се преустанови приемът на медикаменти, които оказват влияние върху бронхиалната система
6. Диагностика на професионалната астма:
   • Прогресиране на бронхиалната обструкция при излагане на пациента на алергена (изготвя се протокол на максималния дебит по време на работа и в домашна обстановка)
   • Идентифициране на подозирания алерген с помощта на кожен тест и специфични антитела от клас IgE
   • Положителен провокационен тест

Приложения: 

Бронхиална астма - кризи