Състояния и заболявания

Бронхиална астма

Синоними: астма
На латински език: asthma bronchiale
На английски език: bronchial asthma, asthma

Лечение на статус астматикус

Статус астматикус - астматичен пристъп, който не се купира до 6 и повече часа от лечебни мероприятия, с развитие на резистентност към симпатикомиметичните препарати, нарушение на дренажната функция на бронхите и поява на хипоксемия и хиперкапния. Извършва се в интензивно отделение (интензивен сектор) под наблюдение на сърдечно-съдовата и дихателната система, контрол на водно-електролитното равновесие.

  • Заемане на седящо положение.
  • Седиране: Успокояващо отношение на лекаря и сестрата към болния. Поради потискащия им ефект върху центъра на дишането транквилизаторите (например Diazepam) следва да се избягват. При начална задръжка на въглероден двуокис, както и в амбулаторни условия, те са абсолютно противопоказани.
  • Кислородолечение: В зависимост от тежестта на хипоксията нужният кислород (2 – 4 l/min) се внася през назална сонда. Да се следи за признаци на потискане на дишането и своевременно да се премине към асистирано (командно) обдишване.
  • Глюкокортикостероиди i.v.
  • Бронходилататори: Взема се предвид подходящото лечение. Интравенозно се внася теофилин (при контрол на плазмените нива) и/или бета-2-миметик i.v. или под формата на спрей. Важно: При предшестваща употреба на дозиран аерозол интравенозното внасяне на симпатикомиметици не е съвсем безопасно (тахикардии, хипокалиемия и др.). Парентерално лечение със симпатикомиметици се препоръчва само у млади пациенти и при пулсова честота под 120 – 130 удара/минута. При останалите се предпочита парентерално лечение с теофилин при контрол на плазменото му ниво.
  • Секретолитици: адекватно оводняване, евентуално антибиотици, глюкокортикостероиди.
  • Евентуално апаратно дишане, ендоскопско аспириране и бронхиален лаваж: Индикации: при остра дихателна недостатъчност с рО2 < 50 и рСО2 > 55 Тогг и респираторна ацидоза. При съществуваща хронична хиперкапния могат да бъдат толерирани и по-високи стойности на рСО2. Мускулното изтощение на диафрагмата с парадоксален инспираторен тираж (хлътване) на коремната стена, както и прогресиращото помрачаване на съзнанието представляват показания за провеждане на обдишване. При неефективно механично обдишване вследствие застоя на секрет в бронхите се прибягва до бронхоскопски лаваж (употреба на 0.9%-ен солеви разтвор).
  • Профилактика на стрес-улкуса (например даване на Н2-блокери или антиацидни средства).
  • При астматичен статус да се избягват: антитусивни (противокашлични) средства, бетаблокери, ацетизал, седатива (потискат дишането), парасимпатикомиметици (Pilocarpin, Carbachol и др.), катетеризация на подключичната вена (повишена опасност от пневмоторакс). По възможност дигиталисовите препарати също трябва да бъдат избягвани (опасност от ритъмни нарушения вследствие на хипоксемията и действието катехоламините).

N.B. Всеки пристъп на бронхиална астма трябва да бъде възприеман като сериозно състояние и пациентът трябва да бъде закаран в болница (придружен от лекар) и подложен на интензивен медицински контрол. Да не се предприемат прибързани агресивни терапевтични мерки (интубация и обдишване) преди изчерпване на всички останали възможности.

Симптоми

На вашето внимание

Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!