Болест на Крон (Crohn)

Усложнения

Характерна особеност на болестта на Крон е развитието на чревна обструкция. В ранните стадии на болестта отокът на лигавицата и спазъмът на червото водят до засилване на постпрандиалната болка и интермитентни обструктивни симптоми. С напредването на болестта възпалителните промени в червото прогресират до фиброзно стесняване и стриктура. В началото болните забелязват намаляване на диарията. Впоследствие оплакванията прогресират до поява на хронична чревна обструкция. Когато трансмуралното възпаление на червото премине през серозата и формира фистулен ход със сляпо завършваща кухина, се образува интраабдоминален абсцес. Клинически се изявява със септични температури, засилваща се по интензитет коремна болка, палпираща се туморна маса. При проникване на фистулния ход в съседна чревна бримка се формират ентероентеричните фистули (илеоилеални, илеоцекални, илеосигмоидални). Често пъти те могат да имат относително безсимптомно протичане. Фистулите могат да проникнат и към съседни органи (пикочен мехур, влагалище) или към повърхността на кожата. Токсична дилатация се наблюдава в около 8% от болните. Поради характера на възпалителния процес свободна перфорация се наблюдава изключително рядко, в около 1 – 2%. Екстраинтестиналните усложнения при болестта на Крон могат да предшестват или придружават болестта. Нерядко те спомагат за поставяне на диагнозата или са критерий за активността на заболяването. Сред кожните промени най-често се среща erythema nodosum. Рядката форма на кожен васкулит се представя като периферна гангрена или кожна некроза. Може да се изяви и като кожна форма на polyarteritis nodosa. Чест е stomatitis aphthosa. Засягат се устните, гингивата, букалната лигавица. Нерядко се наблюдават промени в очите (ирит) и ставите (синовиит, анкилозиращ спондилит). Засягат се предимно големите стави. Болните с болестта на Крон са рискови за развитие на тазов остеомиелит поради разпространение на възпалението през фистулите в областта на таза. Честото засягане на илеума или оперативна интервенция в тази област предразполагат към поява на жлъчни конкременти. При биопсично изследване на черния дроб може да се намерят данни за стеатоза. По-рядко се наблюдава първичен склерозиращ холангит. На по-късен етап в развитието на болестта на Крон първичният склерозиращ холангит може да доведе до поява на холангиокарцином. Чести са и оксалатните конкременти в бъбреците. Заболяването може да бъде усложнено и с развитие на други тежки усложнения (тромбемболични инциденти, амилоидоза).