Азбестоза

Касае се за професионални заболявания (ПЗ):

• азбестоза
• бронхиален карцином, причинен под действието на азбеста
• мезотелиом, предизвикан под действието на азбеста

Срещат се в отраслите за производство и преработване на азбест: производство на азбестов цимент, азбестов текстил, азбестова изолация и др.

Терминът азбест представлява сборно понятие, което включва в себе си кристално-влакнестите силикатни минерали. Около 95% от добития азбест представлява хризотил (бял азбест). Остатъкът включва крокидолит (син азбест), амозит (кафяв азбест) и антофилит. Като критични за канцерогенното действие се смятат вдишаните азбестови влакна с дължина над 5 μm и диаметър под 3 μm (дължина/диаметър > 3:1). Инхалираните азбестови нишки, по-дълги от 15 μm (т.е. от диаметъра на един алвеоларен макрофаг), не могат да бъдат отстранени от организма - нито посредством мукоцилиарния клирънс, нито чрез фагоцитиране от алвеоларните макрофаги. В белодробната тъкан азбестовите влакна могат да се разпокъсат на многобройни фибрили. Натрупаните в алвеолите азбестови влакънца показват плевротропия, т.е. те се придвижват към плеврата и се натрупват в субплевралната област. Характерно за белодробната азбестоза е патоанатомичното доказване на азбестови телца или влакънца в белите дробове. За преценка на риска от тумор служи понятието фазерна година, което включва в себе си концентрацията на влакната във въздуха на работната среда и давността на експозицията в години: 1 фазерна година = 1 х 10⁶ / m³ (брой влакна в единица обем, т.е. концентрация) х 1 година. Докато рискът от развитие на белодробен карцином се удвоява за около 20 фазерни години, то рискът за развитие на мезотелиом се удвоява още по време на първата фазерна година.