Артериална хипертония

Дефиниция

Артериална хипертония (АХ) при лица над 18 години е налице при систолично налягане > 140 и/или диастолично налягане > 90 mm Hg като средни стойности от многократни измервания при най-малко два или повече различни по време прегледа.

Класификация

Класификацията на АХ в зависимост от стойностите на артериалното налягане (АН) и дефинирането на изолирана систолна хипертония е отразено на табл. 1.

Табл. 1. Класификация на АХ според стойностите на АН (СЗО и МДХ, 1999 г.)

Около 2/3 от младите хора с гранична хипертония с времето се връщат към нормотония.

Табл. 2. Класификация на АХ според стойностите на АН (Ръководство за лечение на АХ на Европейското дружество по хипертония и Европейското дружество по кардиология, 2003 г.)

Когато стойностите на систоличното и диастоличното налягане са в различни категории, се приема по-високата категория. Изолираната систолна хипертония също може да се раздели на три степени съобразно стойностите на систоличното АН при диастолно налягане < 90 mm Hg.

Табл. 3. Класификация на АХ според стойностите на АН съгласно VII американски доклад (JNC VII), 2003 г.

В зависимост от етиологията АХ се разделя на първична или есенциална хипертония (хипертонична болест, ХБ), при която причината за повишението на АН е неустановена, и вторична или симптоматична хипертония, при която повишението на АН се дължи на друго съществуващо заболяване – бъбречно, ендокринно, неврологично и др. При около 95% от случаите с АХ се касае за есенциална хипертония и при около 5% има данни за симптоматична хипертония (табл. 4).

Систолни и диастолни хипертонии

I. Първична, есенциална хипертония

II. Хипертонии с установена причина

1. Бъбречни

• При паренхимни болести
  • Остри гломерулонефрити
  • Хронични нефрити
  • Бъбречна поликистоза
  • Диабетна нефропатия
  • Хидронефроза
• При съдови заболявания
  • Стеноза на ренална артерия
  • Интраартериален васкулит
  • Ренинпродуциращи тумори
  • Ренопривна
  • Първична натриева задръжка (синдром на Liddle, синдром на Gordon)

2. Ендокринни

• Акромегалия
• Хипотиреоидизъм
• Хипертиреоидизъм
• Хиперпаратиреоидизъм
• Адренални нарушения
• Кортикални нарушения
  • Синдром на Cushing
  • Първичен хипералдостеронизъм
  • Вродена адренална хиперплазия
  • Медуларни тумори (феохромоцитом)
  • Екстраренални медуларни тумори
  • Дефицит или инхибиция на 11-бета-хидроксистероиддехидрогеназа
  • Карциноиди
• Екзогенни хормони
  • Естрогени
  • Глюкокортикоиди
  • Минералокортикоиди
  • Симпатомиметици
  • Еритропоетин

3. Храни, съдържащи тирамин и МАО-инхибитори

4. Коарктация на аортата

5. Хипертония, причинена от бременност

6. Неврологични нарушения

• Увеличено интракраниално налягане
• Сънна апнея
• Квадриплегия
• Остра порфирия
• Фамилна дисаутономия
• Оловно отравяне
• Синдром на Gullian – Barrе

7. Остър стрес

• Психогенна хипервентилация
• Хипогликемия
• Изгаряния
• Алкохолна абстиненция
• След ресусцитация
• Периоперативна

8. Увеличен интраваскуларен обем

9. Алкохол

10. Никотин

11. Циклоспорини

Систолни хипертонии

Увеличен сърдечен дебит

• Аортна клапна инсуфициенция
• Артериовенозни фистули
• Отворен дуктус артериозус
• Тиреотоксикоза
• Болест на Paget
• Бери-бери
• Ригидност на аортата

Табл. 4. Честота на различните диагнози при пациентите с АХ

При епидемиологични проучвания и в клиничната практика се използва класификацията на СЗО, при която в зависимост от засягането на таргетните органи (органите-мишени) от АХ се разграничават три стадия:

I стадий – без данни за сърдечно-съдово органно засягане.

II стадий – с органно засягане: левокамерна хипертрофия, структурни съдови промени в таргетните органи.

III стадий – с органно увреждане: левокамерна слабост, инсулт, хипертонична енцефалопатия, увредена бъбречна функция.

В зависимост от протичането на АХ тя се определя като бенигнена или малигнена. При малигнена хипертония стойностите на АН са екстремно високи, от порядъка на 250/140 mm Hg, с тежки съдови и органни увреждания: кръвоизливи и ексудати в ретината, хипертонична енцефалопатия или хеморагичен мозъчен инсулт, бъбречна и сърдечна недостатъчност.

За промените в очните дъна при АХ се използва класификацията на Keith, Wagener и Barker:

Стадий 0 – нормално очно дъно.

Стадий I – умерено стеснение на артериолите; съотношение на ширината на артериолите към тази на венулите – 1:2 или повече.

Стадий II – към промените от стадий I се добавя генерализирано или локализирано стеснение и усилен рефлекс на артериолите, прещипване на вените при кръстосване с артериолите.

Стадий III – към промените от стадий II се прибавят кръвоизливи и/или ексудати.

Стадий IV – към промените от стадий III се добавя оток на папилата.