Новини

Жега, дъжд, дебнат опасни комари

Колкото по-бързо се махне кърлежът от кожата, толкова рискът от зараза е по-малък

Комар
Единственото спасение е по време на излет или риболов да се ползват репеленти

Температури над 25 градуса и всеки ден дъжд – тропичните условия са рай за кръвосмучещите. Голяма част от тях не само пият кръвта ни, но и носят опасни зарази. Някои от най-екзотичнитегодини наред не са преминавали нашата граница. Сега обаче ги чакаме.

В Гърция вече има случаи на малария и на западнонилски енцефалит, който се пренася с комарите, предупреди Европейският център за контрол на заболяванията.

„Нашите комари, не тигровите, пренасят западнонилския енцефалит. Опасността тази година е реална. Ако температурите се задържат високи, може да очакваме нашествие от комари, защото е доста влажно“, казва проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

До средата на ХХ век западнонилската треска се е срещала единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години обаче тя разширява владенията си. През 1999 г. е регистрирана за пръв път на американския континент, след това идва все по-близо до нас.

„Опасността тази година е от западнонилски енцефалит. Той се пренася от нашите комари, а не от тигровия, както се пише навсякъде. Тигровият комар пренася чиконгуня и денга. Такива комари в Европа има в страни, които са по на север от нас, тези опасни болести обаче ги няма“, обяснява проф. Кантарджиев.

През миналата година тигровият комар беше засечен и у нас. Допуска се, че е бил пренесен с контейнери, гуми втора употреба и много вероятно с екзотични растения като така наречения спираловиден „щастлив бамбук“, в който ларвите му „пътуват“ и по-късно се излюпват у нас.

От 100 ухапани заболяват 5

В Европа от 200 ухапани от заразен кърлеж от лаймска болест или марсилска треска заболява един, в САЩ от 100 ухапани – един, а у нас от 100 ухапани – 5 – 6 човека. Това е така, защото българските кърлежи живеят в градовете, където има много кучета. И преди години голяма част от кърлежите бяха заразени. А тази година популацията е многобройна – горещини и много дъждове, които освен че са рай за размножаването на напастта, отмиват и отровите, с които се обработват площите.

„Опасност има, когато се струпат много хора на едно място и има много комари. Ако се яви вирусът, той лесно се разпространява. Известно е, че тигровият комар има 2 разновидности – едната не издържа на студените зими. А тази зима беше доста студена и затова много се надявам, че няма да има тигрови комари“, казва проф. Кантарджиев.

„Ако ни ухапят 1 – 2 комара, няма риск от западнонилски енцефалит, защото заразната доза е ниска. Опасността идва, ако сме сериозно нахапани, и то от стотици комари“, предупреждава проф. Камен Плочев, шеф на инфекциозната клиника към ВМА.

„При повечето хора вирусът влиза в организма, но те не се разболяват, тъй като инфектиращата доза обикновено не е достатъчна. В тях обаче се откриват антитела, които доказват, че са се срещали в този вирус“, пояснява проф. Плочев.

Единственото спасение е по време на излет или риболов да се ползват репеленти, а в къщите – машинки и антибактерицидни лампи. С многото дъждове пръскането на блата и водни площи против комари и кърлежи няма да донесе особен резултат. Вече установихме това с кърлежите, които и тази година са много. Вероятно тя ще се окаже добра за всички кръвопийци. Увеличават се и ухапаните с кърлежи, които се чудят къде да търсят помощ.

„Хората трябва да се научат да си ги вадят сами или да търсят личния лекар, но да не чакат. Колкото по-малко кърлежът стои впит в кожата, толкова по-малък е рискът от заразяване“, съветва проф. Кантарджиев и разяснява стъпките.

Кърлежът не бива да се маже предварително с вазелин, зехтин или масла, защото изпада в стрес и изплюва съдържанието си в човека. Затова се сваля внимателно, без да се губи време. Маха се лесно с най-обикновена пинцета. Трябва обаче да се хване възможно най-близо до кожата. Тегли се внимателно нагоре, без да се върти. Ако хоботчето му се скъса, се изважда внимателно с игла, която предварително е обгорена и дезинфекцирана. След това мястото се маже със спирт, а най-добре с йод.

„Ако стои само няколко часа, вероятността от заразяване е много ниска“, успокоява професорът.

По преценка на личния лекар еднократно може да се вземе антибиотик. Ако кърлежът е престоял два – три дни върху кожата, антибиотик се пие поне 3 дни, но пак по препоръка на личния лекар. След това мястото, в което е бил впит кърлежът, се следи и ако човек е много тревожен, като минат 20 – 30 дни (не по-рано), той може да се изследва за антитела. И ако се установи зараза, ще му се назначи курс антибиотици.

Проф. Тодор Кантарджиев: Ако антибиотикът не е подходящ, и 30 курса няма да помогнат

- Проф Кантарджиев, какви болести пренасят кърлежите в градовете?

- Кърлежите пренасят две големи групи заболявания – бактериални и вирусни, и едно паразитно. Там, където има кучета, кърлежите попадат в необработени тревни площи. Най-много паразити има около храстите, където дребни мишевидни гризачи, които са междинен приемник, ги отделят. Те попадат върху кучетата и оттам се разнасят по тревата и попадат по хората. Многото кучета и необработените тревни площи в градовете преди години създадоха условия за размножаването им. Оттам дойдоха и проблемите с тези болести, които кърлежите пренасят. Кучешките кърлежи пренасят марсилска треска. Лаймската болест се пренася и от друг вид кърлежи. Възможно е кърлежи в Северна и Източна България и в Родопската област да пренасят някои вирусни заболявания, като например конго-кримската хеморагична треска – не са опасни, но са изключително редки.

- Вярно ли е, че марсилската треска и лаймската болест са трудно лечими?

- Вероятно, ако се лекуваш при шамани, със съвети от телевизора или съседи. В Националния център по заразни и паразитни болести има специалисти, които са наясно с диагностиката и с причинителя на заболяванията, пренасяни от различните кърлежи. Защото микробите се лекуват с антибиотици. Антибиотикът не действа на човешкия организъм, той действа на микроба. При нас идват пациенти и се оплакват, че се лекуват безрезултатно от лаймска болест и са пили какви ли не антибиотици. Ако антибиотиците са неподходящи, не 3, а 30 курса няма да свършат работа. Плашат се пациентите с титрите на антителата. Изследванията се правят в различни лаборатории. Най-важна обаче е интерпретацията на микробиологичния резултат.

- Няма ли опасност, когато човек тръгне по изследвания, да изгуби ценно време?

- Никакво време не се губи. Важна е точната диагноза. Да знаеш причината за инфекцията, а това значи, че ще знаеш и точния антибиотик и точната доза. Това гарантира оздравяване. А не лечение на сляпо. В Националния център по заразни болести има паразитологичен кабинет, където се махат кърлежи и се дават съвети. Има и Национална референтна лаборатория по болести, предавани с кърлежи.

- Много лични лекари правят ваксина с тетанус, ако детето е ухапано от кърлеж. Защо?

- Не е необходимо. Всички сме имунизирани срещу тетанус. Реимунизация се прави на 10 години. Децата обаче имат имунитет. Такава ваксина се налага само ако има замърсяване с почва. Не и ако те ухапе кърлеж.

На вашето внимание

Състояния и заболявания

Автор(и): Веселина Мончева
Източник:

Монитор

Снимка:

iStockphoto

Не пропускайте

Коментари