Новини

Слънце и разходки в парка борят есенната депресия

Интензивното дишане и потене изхвърля отровите

Есен е. Според някои специалисти залезът на сезоните забавя биологичния ритъм на тялото и се отразява зле на здравето. Черният дроб превключва в режим на по-ниски обороти и трупа отрови и резултатът е понижен тонус, намалена работоспособност, липса на радост.

Недостигът на светлина води до акумулиране на мелатонин - хормонът на съня, а също така и на сезонните депресии. Ако се действа още в началото на преходния период, може да се избегнат много неприятни състояния. Достатъчното, в добри дози движение на открито може да предпази от разгъването на сезонните депресии и да подкрепи имунната система. И първата препоръка е свързана с раздвижването спорт и туризъм на открито.

Събота и неделя трябва да намерим възможност и да прекараме 1-2 часа в близкия парк, а още по-добре е да се отправим към планината. Активното движение стимулира много системи в нашия организъм. Интензивното дишане и потенето подпомагат очистването на организма от отрови. Вдишването на въздух, богат на фитонциди, които се излъчват от иглолистните бор, ела, смърч и хвойна, укрепва белите дробове и премахва психическия стрес. Дори половинчасовата разходка подобрява съня, а това е много важно за цялостното възстановяване на организма. Само по време на сън тялото ни произвежда растежен хормон. Както името му показва, той е осигурява растежа на децата, а при възрастните – „поправките” в тялото.

Твърде много слънце вреди, липсата му - също. Това потвърждава старо правило в медицината, че дозата лекува или действа като отрова. А с напредването на есента и с навлизането в зимата, ще получаваме все по-малко светлина. Тези, които са лишени от живителните лъчи, са по-честа жертва на сезонните депресии, заплашени са и от другите модерни болести - остеопороза и имунен срив. Ако обаче съумеем да се възползваме, слънцето може “да работи” и като лекарство. То е в основата на едно от най-популярните направления в природолечението - хелиотерапията - в превод от гръцки helios е слънце, с други думи, лечение чрез слънце.

Зимата идва с характерните за много хора признаци - потиснатост, меланхолия и даже депресия. Една от причините за това е дефицитът на слънце, който влияе пагубно и на тялото, и на духа. Заради недостига на слънчева светлина мозъкът не успява да произведе достатъчно серотонин - хормона на щастието. За сметка на това обаче се синтезира голямо количество от хормона на депресиите - мелатонин. Резултатът е потиснатост, сънливост, апатия.

Освен това учените откриват и повишени нива на основния хормон на надбъбрека - кортизол, който силно потиска имунната система. Ето и едно логично обяснение за простудите през зимата. Малко светлина през зимата, повишени нива на кортизола, които определят бума на вирусните заболявания, простудите и грипа.

През зимата слънцето свети 7-8 часа с 200-600 лукса. Това се определя като ниско ниво на осветеност. За да разберем сравнението в цифри, трябва да знаем, че през лятото слънцето свети по 16 часа на ден и осветеността достига от 2000 до 10 000 лукса. Но дори при 200 лукса осветеност, което съответства на мрачно небе през есента и зимата с половин час прекарване на открито, можем да получим необходимата ни доза светлина за поддържане на добро здраве.

Препоръка – нека кишавото и мрачно време не бъде оправдание за мързела ни. Дори и в дни с лошо време добре опаковани, с хубави обувки, ако трябва с дъждобран или чадър, не трябва да пропускаме ден без разходка.

Жълтият кантарион връща тонусa

Класическа билка с антидепресивен ефект е жълтият кантарион. Освен че гони депресията, той помага при язва и гастрит, укрепва имунната система. Трябва обаче да се пие системно. Две супени лъжици от билката се запарват в 500-600 мл вряла вода и чаят може да се прецеди. Чаят се изпива на 3-4 порции през деня.

Ефектът на жълтия кантарион ще се засили, ако се комбинира с други популярни билки. Мащерката например прояснява ума. Петопръстникът ни зарежда със сила. Латинското му име е Potentilla reptans. A Potentilla произхожда от potentia – сила.

Да се смесят по 50 г стрък мащерка, стрък жълт кантарион и стрък петопръстник и да се разбъркат добре. Чаят се приготвя както този от жълт кантарион – 2 супени лъжици от билката се запарват в 500-600 мл вряла вода и чаят може да се прецеди. Чаят се изпива на 3-4 порции през деня. Чаят може да се подслажда (най-добре с мед), да му се добавя лимонов сок.

Алоето чисти черния дроб

За благополучието ни през есента и зимата ще помогне подкрепата на черния ни дроб. Та той очиства 50% от отровите в тялото ни. Другите почти 50% се очистват от полезните чревни бактерии. Кожата също участва и ако се движим активно, посещаваме сауна, чрез интензивното изпотяване, освобождаването от шлаки, токсини и други всевъзможни вредни вещества ще се ускори значително.

Освен това, можем да помогнем на нашата най-голяма жлеза с алое.

В много домове у нас то се гледа в саксия като декоративно растение, но е едно от лекарствата с чудодейна сила. Признато е за едно от най-добрите слабителни средства. Освен това доказано подобрява чернодробните функции, разпалва апетита и стимулира храносмилането. Като активизира работата на черния дроб, алоето помага за усвояване на храните и подкрепя обмяната на веществата. Затова се препоръчва при тежест, дискомфорт и подуване на стомаха.

Алоето чисти кръвта, стимулира имунната система и укрепва организма. Затова помага при цистити и гъбични инфекции. В народната медицина се използва и при лечение на тумори.

Три-петгодишно растение се държи на тъмно място, без да се полива в продължение на една седмица. След това от него се прави лек, който помага при жлъчни и чернодробни болести, както и при тумори. Рецептата е на акад. Филатов. 150 г от листата си счукват или се смилат и се смесват с 250 г пчелен мед и 350 г силно (17°) червено вино. Понеже подобна концентрация се намира трудно у нас, може да се използва обикновено червено вино и да се подсили със 100 г водка. Сместа се държи на тъмно и хладно място за една седмица. Приема се по половин супена лъжица 3 пъти на ден около половин час преди ядене.

Автор(и): д-р Атанас Михайлов
Източник:

Монитор