Новини

С програма за превенции затягат продажбите на лекарства убийци

Посегналите на живота си няма да се самоизписват от болниците

Българите най-често посягат на живота си с хапчета
Българите най-често посягат на живота си с хапчета

Затягане на правилата за изписването и продажбите на лекарства, с които българите правят опит да се тровят, предвижда Национална програма за превенция на самоубийствата в България от 2013 до 2018 г., която правителството прие вчера.

Причината е, че нашенците най-често посягат на живота си с медикаменти. Заради нарастващия брой на опитите за самоубийства на мъже с огнестрелни оръжия пък се предвиждат профилактични мерки за служителите на МО и МВР.

Основната цел на програмата за превенция е да се намалят опитите, в които хората посягат на живота си и последвалата смъртност с 10 на сто, пише в документа. Според данните в него една четвърт от българите, посегнали на живота си, умират.

Хората, които са опитали да се самоубият, няма да могат така лесно да се самоизписват от болници с т.нар. информирано съгласие. Медиците ще са задължени да ги пренасочват към програми за рехабилитация. Целта е да се предотврати нов опит за самоубийство. На алкохолиците, които са една от рисковите групи, трябва да се предлага лечение и евентуално настаняване в специално звено за грижи.

За да се намалят случаите, в които хората посягат на живота си, се предвижда да се разкрие телефон на доверието, интернет портал и форуми за професионална помощ и споделяне. Освен това ще се провеждат обучения на населението, лекарите от първична и вторична здравна помощ, учениците, военните, служителите на МВР, учителите, социалните работници и неправителствените организации, за да разпознават ранните фази на психичните заболявания.

Националната програма предвижда и изграждане и поддържане на регистър на самоубийствата и опитите за това. Вписването им ще е задължително. Достъп до регистъра и методите за вписването на случаите в него ще имат и министерствата на отбраната и вътрешните работи. Целта е да се уеднакви информацията. Сега данни за опитите за самоубийство се дават от лекарите от първичната помощ само на МЗ. Освен това базата данни ще отчита и ефектите от програмата за превенция. В нея са определени и най-рисковите групи хора – това са тези, които вече са правили опити за самоубийство, и роднините им, хората с психични заболявания, наркомани, затворници, ученици от 10 до 18 г., военни, жени в детеродна възраст, безработни дами от 25 до 50 г. и медици.

Дават 2,2 млн. лв. за курсове и сайт

Над 2,2 млн. лв. ще струват мерките по програмата за превенция на самоубийствата. 627 000 лв. са от бюджета на Министерството на здравеопазването, а още 810 000 евро ще са от Норвежкия финансов механизъм.

Уроците на лекари и психолози ще глътне общо 562 000 лв. Те ще бъдат обучавани как да разпознават ранните фази на психичните болести и хората със суицидни намерения. Медиците ще посещават тридневни курсове. За обучението в училищата са предвидени над 480 000 лв. Публичните кампании за 5 г. ще глътнат близо 315 000 лв. Изграждането и поддържането на интернет портала, в който хората ще получават професионална помощ и ще могат в специален форум да споделят проблемите си, ще струва близо 60 бона.

Журналистите също ще бъдат обучавани как да отразяват опитите за самоубийства. Причината е, че медиите винаги търсели сензацията, а това можело да доведе до лавина от самоубийства.

Д-р Хинко Хинков, психиатър: Застрашително пада възрастта

Тревожна тенденция е, че все повече млади хора, включително и деца, посягат на живота си. Предстои да бъде проучено защо точно те искат да избягат от действителността. Това коментира пред „Монитор” психиатърът д-р Хинко Хинков от Националния център за опазване на общественото здраве и анализи.

Независимо че още нямаме пълен анализ по въпроса, по всичко личи, че това се дължи на проблеми и неразбиране в семейството, в училище, проблеми в междуличностното общуване и като цяло в липса на политика за младите хора, посочи д-р Хинков. По думите му опитите за самоубийства като цяло не са се увеличили драстично. В последните 4 години обаче, откакто медицинската статистика събира информация за случаите, за тях се говорело по-открито. Затова се смятало, че у нас едва ли не има епидемия от опити за самоубийства.

Основната причина човек да посегне на живота си е социалният фактор, като неразбирателството със съпруга или съпругата или караниците с родителите. Чак на второ място като мотив за самоубийство се нареждат безработицата, ниските заплати и дълговете.

С новоприетата програма за борба със самоубийствата, която е финансирана много добре, ще можем да провеждаме адекватна превенция срещу това явление.

Доц. Владимир Велинов, съдебени психиатър: За проблема да се говори още в училище

Превенцията е механизмът, който би намалил опитите за самоубийства. Тя е на няколко нива. Социалните условия са водещи. Важно обаче е да се говори за проблема с учениците още в училище. Това заяви специалистът по съдебна психиатрия и съдебна психология доц. Владимир Велинов. Според него, когато един въпрос, колкото и неприятен да е той за обществото, се дискутира открито, се създават последващи възможности за неговото преодоляване.

Ако в клас започнат да влизат психолози и психиатри, които да разговарят с учениците открито, да дават отговори на въпросите им, подрастващите ще свикнат да обсъждат проблемите си и ще научат, че споделени, за тях може да се намери и решение. На тази база именно се основава добрата превенция, смята специалистът. Той изрази надежда, че Националната програма за превенция на самоубийствата в България за периода 2014-2018 г. няма да се отчита формално, а ще се изпълнява. Според доц. Велинов, ако това се случи, в следващите години самоубийствата сред младите хора ще намалеят.

Към бесилото най-често тласкат любовната мъка и безпаричието, Добрич, Ловеч и Разград водят черната класация

Добрич, Ловеч и Разград оглавяват класацията за най-много самоубийства на национално ниво. Това показват данните на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Само през изминалата година 3005 българи са посегнали на живота си, като 766 от случаите са завършили със смърт. По отношение на пол и възраст цифрите показват, че към самоубийство прибягват предимно по-възрастните мъже и по-младите жени. Средната възраст на самоубиеца от мъжки пол е 47 г., а при дамите - 37 г.

Любовна мъка, раздяла и самота са едни от най-честите поводи за посягане към собствения живот. Следват липсата на работа и препитание, семейни проблеми и конфликти, телесно или психично заболяване и др.

Според експертите младежите най-често гълтат хапчета заради любовна мъка, а старците избират бесилото заради болест или от самота. Другите най-предпочитани методи били отравяне с химични средства, хвърляне от мост или висока сграда и намушкване с нож. При опитите за самоубийство с огнестрелно оръжие пък се наблюдавал интересен феномен - през 2010 г. бил регистриран спад на тези случаи с 25%, а година по-късно имало ново увеличение с повече от 50%.

По данни на „Евростат” страната ни се нарежда в челната петица по самоубийства в рамките на ЕС. Традиционно най-високи са нивата в държавите от Северна Европа, но България и Румъния не им отстъпват. Според специалистите има разлика в мотивите, водещи към суицидно поведение. Във Финландия и Дания например времето почти винаги е мрачно и създава тягостно настроение, което често прераства в хронична депресия. У нас и в северната ни съседка пък бедността и безработицата продължават да са сред водещите причини при опитите за самоубийство.

Автор(и): Красимира Янева, Мариана Тодорова
Източник:

Монитор

Снимка:

© Pablo631 | Dreamstime.com

Не пропускайте

Коментари