Новини

Ранната диагноза на рака на простатата дава надежда за щадящо лечение

Интервю с уролога от МБАЛ „Софиямед“ д-р Иван Велев

Анатомията и физиологията на простатата я правят често боледуващ орган
Анатомията и физиологията на простатата я правят един от най-често боледуващите органи в мъжкото тяло

От 15 до 19 април всеки ден от 14:30 до 17:30 ч. в МБАЛ „Софиямед“ ще има безплатни урологични прегледи след предварително записване на час на регистратурата или на телефоните на болницата.

Д-р Велев, постоянно излизат нови проучвания за това кое отключва рака на простатата. Вирусите са сред основните заподозрени. Към това се прибавят вредни влияния на околната среда, пушене и други. Кой е водещият фактор?

Първо трябва да кажем, че ракът на простатната жлеза е водещото по смъртност злокачествено заболяване сред мъжете. Описани са седем генетични рискови фактора за развитието му. Определянето на подобни рискови фактори е важно, тъй като помага на специалистите да разберат защо някои хора в по-голяма степен са предразположени към злокачественото заболяване в сравнение с други. Трудно е да бъдат посочени и конкретните причини за заболяването. Все пак може да изброим следните: възраст, генетичното предразположение и фамилна обремененост, хормонални проблеми, фактори от околната среда, инфекциозни причинители, хранителни навици и др. Не е възможно да се изключи и вероятността ракът на простатата да е свързан с вируси, предавани при полов контакт. Затова тези, които използват презерватив, заболяват по-рядко. Процесите, които задвижват вирусите в човешкото тяло, още объркват учените. От една страна, вирусите нахлуват в клетките и ги карат да произвеждат още повече вируси. От друга страна, този процес завършва с „убийството“ на заразената клетка, което би означавало, че тя не може да стане ракова. Затова не е ясно как точно се стига до мутацията на клетки и появата на тумори. Има и друга теория. Вирусите, които могат да предизвикат рак, остават скрити в клетката в продължение на години, като по този начин ѝ пречат да поправя навреме уврежданията в ДНК.

Анатомия

Простатната жлеза представлява плътно тяло с формата на кестен, с маса около 20 – 30 г и се разполага под пикочния мехур, обхващайки началната част на пикочния канал. До настъпването на половата зрялост тя е малка и се състои предимно от мускулна тъкан. Жлезистата тъкан се развива в периода на половата зрялост и е съставена от 30 до 50 жлези, които са разклонени гроздообразно. Отделните им групи имат свои каналчета, които се съединяват помежду си и накрая образуват 5 – 6 по-големи канала, вливащи се в задната част на пикочния канал. Мускулната част е представена от множество гладкомускулни влакна, образуващи пространствено сплетение около жлезите. При еякулация мускулатурата се съкращава и изстисква съдържимото на жлезите в пикочния канал, където се присъединява към излизащата от изхвърлящите канали семенна течност. Основната ѝ функция е да поддържа жизнеспособността на сперматозоидите в еякулата, като секретираната от нея течност съставлява 30 – 40% от количеството му.

Анатомичното разположение и физиологията на простатната жлеза я правят един от най-често боледуващите органи в мъжкото тяло.

Има ли разновидности на рака на простатата и особено агресивни форми, които не се поддават на лечение?

Туморната тъкан на рака на простатата се състои от 3 популации от клетки – андрогенозависими клетки, андроген-чувствителни клетки и андрогенонезависими клетки. Обикновено ракът на простатата показва добър отговор на хормоналната терапия при пациенти, които не подлежат на радикално хирургично лечение. Тези клетки реагират на хормоналната терапия, туморът се смалява, състоянието на болния видимо се подобрява. Въпреки това в хода на лечението може да започне интензивен растеж на клетки от популацията на адрогенонезависимите, в резултат на което ракът на простатата да престане да реагира на хормоналната терапия. След появата на хормонорезистентност на тумора настъпва най-трудният период в живота на болните. Ако въпреки хормоналната терапия туморният процес продължи да се развива, животът на пациента се измерва с месеци.

Има ли рискове при оперативното лечение – кои са основните правила и особености на хирургичното лечение? Комбинира ли се то с медикаменти?

Лечението на рака на простатата може да бъде хирургично, лъчелечение или хормонално. Много често се налага комбиниранo използване на методите. Лечението може да бъде радикално – с други думи тотално премахване на простатата, или палиативно – да се потисне развитието на процеса. Кога да бъде радикално лечение и кога палиативно е много спорен въпрос. Имайки предвид бавното развитие на рака на простатата, радикално хирургично лечение се препоръчва само на пациенти, при които предполагаемата преживяемост е поне 10 години. Търсенето на щадящи, по-малко травматични и безопасни методи доведе до поява на алтернатива на класическата хирургия – лапароскопските операции. Те се отличават с минимална кръвозагуба и минимални следоперативни усложнения.

Каква е прогнозата за болните от рак на простатата?

Прогнозата при рака на простатната жлеза зависи от много фактори. Най-голямо значение имат навременното откриване на заболяването, начинът на лечение, видът на рака, възрастта на болните и съпътстващите заболявания най-общо казано. Друг е въпросът, че модерната урология в Европа може да разчита на наличието на високотехнологична и скъпоструваща апаратура за лечението му, пълна реимбурсация на нови поколения високоефективни противотуморни медикаменти, което засега в България е само едно добро пожелание.

На вашето внимание

Изследвания и процедури

Източник:

Монитор

Снимка:

iStockphoto

Не пропускайте

Коментари