Статии

Проф. Анна-Мария Борисова, министър на здравеопазването, гостува на bTV, "Тази сутрин"

Съдържание

  1. Проф. Анна-Мария Борисова, министър на здравеопазването, гостува на bTV, "Тази сутрин"
  2. Част 2
  3. Част 3

Водещ: Министърът на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова ни е на гости. Добро утро.

Анна-Мария Борисова: Добро утро.

Водещ: Да започнем с най-актуалното. Преди малко не знам дали слушахте и гледахте интервюто с премиера?

Анна-Мария Борисова: Не, нямах възможност.

Водещ: За това може да го правите, когато пътувате насам, по радиото – 88 мегахерца Алма Матер, Класик FM. В случай, че не можете да ни гледате, можете да ни слушате в часовете до 09.00 часа на тези честоти. Основна част от интервюто беше, разбира се, здравната реформа, която беше посочена като приоритет на всичко, което ще прави правителството и парламентът в следващия политически сезон. Така че може би вашата задача е най-трудно от тази на министрите, освен на Симеон Дянков, от който зависи и спасяването на болниците до края на годината. Разбра ли се от къде ще дойдат тези пари, които са необходими за болничната помощ до края на годината?

Анна-Мария Борисова: Разговорите, които вчера бяха водени, в Министерство на финансите, заедно с Българския лекарски съюз (БЛС), заедно с профсъюзите, с представители на пациентските организации бяха много конструктивни. И във вторник е следващата ни среща, когато ще се разисква по проблемите, които бяха поставени и конкретизирани. Мисля, че ще се стигне до решение. Аз лично съм оптимист.

Водещ: Колкото и клиширано да звучи, вече самите лекари поставиха диагноза на болниците, в които работят, този доклад, който бяха изпратили до премиера, както стана ясно вчера, секретна справка, както я наричат медиите – в кома сме. И понеже сме на тема диагнози, а вие сте лекар, в кома ли са българските болници и каква е диагнозата?

Анна-Мария Борисова: Отдавна съм казвала, че българското здравеопазване е болно. Българското здравеопазване е много тежко болно и трябва да се намери лек.

Водещ: Лечимо болно ли е?

Анна-Мария Борисова: Лечимо болно е. Лечимо болно е, макар и закъснял. Всички действия е трябвало да бъдат предприети години преди нас, преди аз да стъпя на този пост. От 20 години е мъката. От 10 години нищо не е мръднало и аз мисля, че е крайно време, и смятам, че абсолютно всички сме убедени, че трябва да се предприемат радикални мерки. Не е възможно да се дават толкова много пари, а да няма резултат. Няма резултат. Ние нямаме ефективно здравеопазване. И всъщност реформата, която ще се прави, е с тази цел – да стане ефективно здравеопазването. И първата стъпка, която трябва да направим, и вече я свършихме, е въвеждане на задължителни стандарти във всички специалности. По този начин ние приравняваме българското здравеопазване с това в Европа. Ние задължително трябва да изпълним тези стандарти, колкото и тежки да са за нас и твърде високи. Доста колеги възразяват. Но аз ще ви попитам следното? Вие, лично, бихте ли се оперирали от хирург, който един път в седмицата оперира. 50 пъти в годината, ами той е неквалифициран вече. Вие бихте ли го ползвали? Аз лично не. А, вие бихте ли отишла в хирургия, където не е осигурено да се види по време на операцията какво се вади. Тази формация, която се вади, дали е рак, дали е доброкачествено. Ами на 15-та минута патоанатомът може да отговори на хирурга и тогава хирургът да вземе важното решение – дали да задълбочи операцията, дали да търси лимфни възли, ако отговорът е лош и след това да затвори пациента. Ако е в операционна, ако е в болница, в която няма такъв специалист, материалът ще се изпрати, а резултатът ще се върне след една седмица, но операцията е приключила. Вие смятате ли, че аз такива операционни, такива гинекологии, които нямат тази готовност, трябва да остават? Аз смята, че не. Това би било престъпление спрямо пациентите. Нашето здравеопазване трябва да се реконструира така, че да има ефект от работата. Това е високата ефективност, към която ще се стремим. Не е въпросът дали имаме табелка отпред – болница, неврология, хирургия – важното е какво има зад тази табелка, дава ли се добър продукт.

Водещ: Колко болници са готови да дадат този добър продукт към днешна дата?

Анна-Мария Борисова: Към днешна дата доста болници са готови да дадат този продукт, но някои не са, и няколко десетки хирургически отделения нямат да отворят на това изискване, на този стандарт.

Водещ: Т.е. ще бъдат затворени?

Анна-Мария Борисова: Естествено, но хирурзите, и това е втората ни стъпка, тя се извършва едновременно, заедно с първата, те са тясно свързани – ние разширяване извънболничната помощ. Ние въвеждаме еднодневна хирургия, еднодневна диагностика, еднодневна терапия. Това са дейности, които спокойно биха могли да бъдат и сега извършени в доболничната помощ. Това може да се извърши, например, в диагностично-консултативния блок на самата болница.

Водещ: Дайте пример? Какво означава еднодневна хирургия?

Анна-Мария Борисова: Например една инцизия. Това е разрязване примерно на един гнойник някъде. Една инцизия, превръзка и си отива в къщи. Няма нужда да остава в болницата, както е в момента. В момента се седи 2-3-4 дни за нещо такова. Има такива случаи. Има много примери от ортопедията, да кажем в онкологията за химиотерапията. Софиянец защо ще лежи в болница 10 дни, за да му правят 10 дни инфлузии във връзка с неговото заболяване. Дори бих разширила нещата. Хубаво е особено в онкологията да не се събират тежко болните на едно място, защото този, който току-що се е разболял, той ще види тежкия случай, той ще се притесни, той ще се сломи. Изключително важно е психическият климат на болния да е добър. Той да бъде по-скоро сред своите, сред семейството си, да получи подкрепата, да се чувства, че е сред здравите, а не да стои сред тежко болните. Знаете ли, при моята обиколка в една от болниците аз установих, че в онкологичното отделение имат сектор за терминално болни. Терминално значи хора, които скоро ще умрат. И аз се скарах – как е възможно там да сложат този сектор на умиращите сред другите, които имат перспективата, при които на време е сложена диагнозата, които ще живеят години, а те ще видят края на други. Това не бива да се допуска. Важно е да се създаде подходяща атмосфера в болниците. И още нещо – ние ще създадем болници за продължително лечение. Защо са необходими? Необходими са и от 20 години в Европа ги създават, а ние с 20 години закъснение. И знаете ли защо? Защото Световната здравна организация през 1990 г. установява, че са около 45% броят на хроничните заболявания спрямо останалите заболявания. И перспективата, която дават, е за 2020 г. да бъдат два трети – над 70%. В момента те са около 50%. И защо няма легла в болниците, знаете ли, тук у нас в България? Защото хронично болните ангажират леглата и не остава за острите заболявания. И ние искаме да извадим хроничните заболявания там, където им е мястото – те директно да влизат в болниците или отделенията в областните болници за продължително лечение, където те ще получат своята грижа. Това са пациенти, на които диагнозата се знае. Това са пациенти, на които се знае лечението, само те трябва да бъдат текущо подкрепени. Да вземем един пример. Болен със сърдечна недостатъчност – той от време на време, да кажем, два пъти в годината, има нужда от венозни инфлузии с лекарство, от което ще се увеличи уринирането, за да се облекчи белодробната и съдебна система. От това нещо има нужда от време на време. Т.е. известна е диагнозата. Защо ще ходи в болницата за активно лечение, където са острите болести? Той ще отиде в другото лечебно заведени, в другото отделение, където просто ще се извършат тези процедури и той отново ще се прибере в къщи. И още нещо – ние искаме да стигнем до дома на пациента. Аз искам да се създаде, и това ще залегне в новите закони, които сега се надявам да приключим до края на годината, и това е изключително важно за нашата реформа, и аз благодаря, че г-н Борисов е възложил като задача № 1, защото това наистина е задача №1 в нашето общество, това е най-остро стоящият въпрос – искаме в един от тези закони да залегне един член, в който да регламентираме сестрински труд. Сестрински труд, който могат да упражняват тези сестри, които желаят и се обединят в тези асоциации, в дома на пациента. Примерът, който ви дадох, на възрастния човек със сърдечната недостатъчност – ако една сестра от време на време, през 2-3 дни наобикаля дядо Димитър, условно да го наречем, и следи кръвното му налягане и то е добро и му следи дали си пие хапчетата, и дали си пие редовно и хапчетата за уриниране, за да няма нужда да влиза в болницата да му се прави инфлузия, същият този дядо Димитър няма да направи хипертонична криза на фона, на която може инфаркт да направи, на фона, на която може инсулт да направи. И тогава ние ще го вкараме в болницата за активно лечение, ще даваме сума пари, но да оставим парите – човекът е важен за нас.

Водещ: Да, но дядо Димитър не би трябвало да заплаща нищо допълнително, ако тази сестра отиде в дома му?

Анна-Мария Борисова: Не. Това да бъде регламентирано от касата. Едни малки пакетчета, които биха могли сега, аз и за това ще пледирам сега при преоценката на всички клинични пътеки.

Водещ: Само че сега специалистите ще кажат – много хубаво говори проф. Борисова, само че няма сестри, които да обслужват болниците, камо ли сестри, които да ходят по домовете и да извършват тази допълнителна дейност, която планирате да създадете и направите.

Анна-Мария Борисова: Има. И ние трябва да направим някакви действия точно с цел да задържим нашите сестри тук, а не да отиват в Англия да гледат бабите по къщите. Защо да гледат английските баби, нека да гледат българските.

Водещ: Защото получават за гледането на английските баби в пъти повече.

Анна-Мария Борисова: Да. Сега и ние ще се постараем да се погрижим за тях.

Водещ: Как?

Анна-Мария Борисова: По този начин. Ние им създаваме по този начин задачи и работа и допълнителен източник на приходи. Малки и скромни, но постоянни, защото като дядо Димитър има много. Населението застарява в целия свят. Застарява и у нас. Около 17,5% са лицата над 65-годишна възраст. Знаете ли, тези дни ми мина през погледа една много тревожна информация, а именно – 1% увеличение на лицата над 65-годишна възраст влече след себе си 3% увеличение в разходите за здравеопазването. Значи, ние като имаме предвид, че делът на възрастното население в целия свят, а и у нас ще расте, ние ще трябва да планираме и разходите си в бъдеще. Това е важно за нас, за да можем да покрием нашата система.

Водещ: Ние до сега говорим за дългосрочната реформа. Има ли срокове, които сте си поставили, вие и вашият екип, в които да приключите всичко, за което говорихте до този момент?

Анна-Мария Борисова: Всичко, за което говоря, върви по точки, точно е разчетена програмата. И ако е казал Господ от 1 януари догодина ние вече трябва да влезем в действие. До тогава имаме да изпълняваме законови разпоредби и ние ги следваме така, както трябва.

Водещ: Т.е. от 1 януари следващата година ще започне това преструктуриране на болниците?

Анна-Мария Борисова: То в момента се извършва на книга. Ще се регламентира официално, ще се узакони и от 1 януари ще влезе в действие.

Водещ: Това означава ли, че ще останат лекари без работа, ако се затворят отделения?

Анна-Мария Борисова: Не. Не може да остане лекар без работа.

Водещ: Например в болницата в Дулово, която е проблемна и стана медийно известна тези дни, ще има ли лекари, които ще изгубят работата си?

Анна-Мария Борисова: Не. Всеки, който иска да работи, ще намери своето място.

Водещ: Конкретен пример – хирург, който прави по една операция на седмица?

Анна-Мария Борисова: Ами ще работи в доболничната помощ. Това, което току-що казах. Има място за всеки.

Водещ: 200 млн. ли са парите, които са необходими до края на годината. Защото до сега говорихме за дългосрочна реформа, но лекарите и шефовете на болници казват, че комата е настояща и всъщност трябва да има едно събуждане до края на годината, за да може да започне реформата от началото на следващата.

Анна-Мария Борисова: За такава цифра се говореше. Предполагам, че във вторник ще се обсъдят подробностите във финансовото министерство. Все пак съгласете се, че това е финансов въпрос. Но ако ми позволите, да продължа. Аз бих искала да засегна въпроса с обучението на медицинските специалисти, което е изключително важно и е тясно свързано с реформата в България. Необходима е реформа в обучението по медицина. Необходима е реформа в специализициите по медицина. Необходима е реформа в обучението на медицинските сестри. Въвежда се и една нова форма, асистент на медицинската сестра. Ще възвърнем отново обучението на фелдшерите, което 1998 г. е спряно. А те са крайно необходими за нас. Казва се, няма кой да влезе в спешните помощи, в самите коли се има предвид. Ами ето, това са хората и аз не знам защо е спряло тяхното обучение и те в момента са в затихващи функции. Много малко остават от тях. Ние трябва да възстановим. Наричат се на запад асистенти на лекаря. Те са крайно необходими за нас. Така че принципно доста неща трябва да се свършат в сферата на медицината. А ако говорим по-нататък, трябва да обсъдим въпроса за допълнителен здравен фонд. Това е изключително важно. Още по-важно се явява за нас електронната здравна карта, която ще дисциплинира системата. Това е изключително важно. Надявам се, от нова година и тя да влезе в действия, макар и в големите градове София, Варна и Пловдив.

Не пропускайте

Коментари