Новини

Проектът за електронна здравна карта е замразен

Новият приоритет е интегрирана система, която ще заработи в бъдещето

Електронната здравна карта, която допреди няколко месеца беше топ приоритет на управлението вече не е на дневен ред, а вместо нея като приоритет е издигнато създаването на интегрирана система, която не се очаква да заработи в пълната си цялост преди 2020 година. Това стана ясно в четвъртък по време на конференция за електронното здравеопазване, чийто специален гост бе еврокомисарят по здравеопазването Джон Дали.

Макар до лятото въвеждането на електронната здравна карта да се представяше като нещо “почти свършено“, което ще заработи до дни, в четвъртък експерти коментираха пред Mediapool, че няма готовност за въвеждането й, тъй като липсва техническа инфраструктура, която да послужи като база за това.

Самата здравна карта също не била приоритет сама по себе си, а по-важно в момента било свързването на вече изградените електронни системи. Идеята на здравната карта беше да е основен носител на информация за пациента, както и да отчита преминаването му през всички нива на здравната система, с което да се ограничат злоупотребите.

В четвъртък здравният министър Стефан Константинов заяви по време на конференцията, че до момента у нас са направени “не малко неща“ в областта на електронното здравеопазване и е "дошло време да се разработи по-голям проект, който да ги обедини". Той посочи, че с подкрепата на ЕК страната ни трябва да подготви проект за интегрирана информационна система на здравеопазване, в която да се обединят и електронна пациентска карта, и електронно здравно досие и електронните рецепти, и телемедицината.

До момента похарчените пари за електронно здравеопазване са с доста спорен ефект. Веднъж бившият министър на държавната администрация Николай Василев похарчи 300 000 лв. за направата на електронен здравен портал и 900 000 лв.за досиета на 40 000 служители от държавната администрация. Втори път НЗОК създаде електронни здравни досиета на всички български граждани за 500 000 лева, включително и за въпросните държавни чиновници. Проектът на Василев, който бе осъществен съвместно със здравното министерство дори бе даден от бивши депутати на прокуратурата, но до момента развитие по случая няма.

Междувременно хората масово нямат достъп до досиетата си, защото в тях се влиза само с електронен подпис.

Сега се оказа, че все пак в здравното министерство обсъждат улесняване на достъпа, но как и кога ще се случи това от ведомството все още не са измислили.

Новоназначеният директор на ресорната дирекция в министерството Благой Миров заяви пред журналисти, че в бъдеще всеки пациент ще може да проверява какви услуги са му извършени, къде и на каква стойност.

Интегрираната система ще се съгласува с ЕК

От здравното министерство като цяло бягаха от конкретика какви точно стъпки предстоят в електроното здравеопазване, а Миров очерта приоритетите за следващата 2011 година така: “За тази година амбициите ни на първо място са да получим подкрепата на ЕК и да направим една дългосрочна програма, по която да се развива електронното здравеопазване занапред. И ако успеем да започнем някои от проектите ще е много добре“.

След среща на еврокомисаря Дали с премиера Бойко Борисов стана ясно, че страната ни е предоставила някаква своя визия на ЕК.

“Връчихме на комисар Дали нашата стратегия по информационната система и електронната здравна карта. Очакваме от Еврокомисията оценка, предложения и критики, ако има към нея, за да я внедрим по най-бързия начин”, заяви Борисов на брифинг след срещата.

Кои са приоритетните компоненти засега е неясно

В експозето си по време на конференцията Миров обяви като следваща стъпка в електронното здравеопазване създаването на здравно-информационна мрежа за пренос на данни, бърз достъп и обмен между свързаните институции. Подобен приоритет обаче срещна критики от страна на други участници. Яко Пилософ от частната специализирана в областта на информационните и комуникационни технологии фирма “Контракс“ коментира, че мрежата не може да е приоритет.

“Приоритет са ни услугите – електронна рецепта, електронно здравно досие, електронна здравна карта“, коментира той. Пилософ разкритикува и това, че Министерството на здравеопазването до момента стои в страни и не е поело основната си роля – да определя правилата на играта. Той посочи като недостатък и липсата на приемственост по отношение на електронното здравеопазване. “Един твърди, че електронната здравна карта е приоритет, идва друг и казва, че не е приоритет“, посочи Пилософ. Той заяви, че липсата на приемственост би обезсмислила ползването на европейски средства в електронното здравеопазване.

Валтер Бугнар, ръководител на проекта за електронна здравна карта в Австрия, посъветва при въвеждането на различни компоненти от интегрираната система да има поне една година преходен период. Той обясни, че на всеки от компонентите му е необходим период от поне три месеца за сработване и пускането на много компоненти наведнъж би довело до хаос.

Джон Дали: Е-здравеопазването пести пари и улеснява пациентите

Еврокомисарят Джон Дали насърчи развитието на електронното здравеопазване и посочи като негови най-големи предимства улесняването на пациентите и спестяването на финансови ресурси. “Електронното здравеопазване има потенциала да направи системите по-ефективни финансово. Иновациите са скъпи, но пестят средства“, коментира той.

Опитът на Дания показва, че за 14 години са инвестирани 725 млн. евро, но спестените средства са двойно повече – 1.4 млрд. евро. Само за 2008 година в Дания са реализирани икономии на стойност 80 млн. евро, като опитът показва, че след петата година спестените средства надхвърлят направените инвестиции. Във Великобритания с въвеждането на електронно здравеопазване разходите са били намалени с 15-20%.

Експертите посочват, че електронните системи позволяват да се избегнат и много грешки при предписването на лекарства, например. Дали даде за пример и икономиите, които биха могли да се реализират, ако във всяка страна от ЕС има достъп до електронното досие на пациента. “Ако сте в чужбина и ви се наложи лекарска помощ, която изисква базови изследвания, които вие вече имате направени във вашата страна, то достъпът до досието ще ви спести пари“, посочи той.

Дали даде пример и със съвместен проект за телемедицина между Швеция и Испания. Заради недостиг на радиолози в Швеция са били въведени телеконсултации със специалисти от Испания.

Автор(и): Мартина Бозукова
Източник:

Mediapool

Не пропускайте

Коментари