Новини

Опасна близост: диета – анорексия

4 пъти повече мъже и жени над 40 години с хранителни разстройства за последните 5 години

Анорексичната девойка се вижда безкрайно дебела и продължава да гладува
Анорексичната девойка се вижда безкрайно дебела и продължава да гладува

Три дни на билков чай и ябълка в добавка. Кой ли не го е пробвал, за да стопи някой излишен килограм? Вълчи глад мъчи стомаха на втория ден, а след третия свикваш и гладуването може да продължи и седмица.

А повече? Защо не?... Ще покажеш, че имаш воля, че си силен, побеждаваш стреса, управляваш живота си и той тръгва в нова посока. Илюзии. Капан, в който попадат не само суетни девойки, но и зрели жени и мъже. А след като се преборят с глада, тялото само им помага, защото отвиква да се храни. Оттук до болезненото изкльощавяване с диагноза анорексия крачката е малка. Доказва го статистиката.

„200 000 българи са с анорексия, булимия или някакво хранително разстройство. Вече не става дума за екзотична диагноза, а за епидемия. Четири пъти повече мъже са с диагноза анорексия за последните 5 години, четворно се е увеличил и броят на жените над 40, които страдат от различни разстройства на храненето, а този на децата под 12 години е скочил 6 пъти. Доскоро смятана за „женска“ болест и за бич за тийнейджърите, анорексията се прехвърли и на мъжете. Те със закъснение от около едно десетилетие започнаха да се стремят към нови стандарти за външен вид. За да ги постигне човек, е нужно да промени храненето си, да взема някои препарати, да прибегне към тежко и изтощително физическо натоварване. И процентът на хранителните разстройства при тях скочи. 47 на сто от тийнейджърите са пробвали някаква диета, последиците от която често са не само отслабване, но и болезнено измършавяване, което слага началото на редица болестни промени“, съобщи психиатърът д-р Светлана Бояджиева при откриването на първия у нас център за комплексно лечение на нарушенията на храненето в болница „Токуда“.

Това е първият у нас център, който ще осигури комплексно лечение на това заболяване, което засяга тежко всички органи и системи.

„Отказ от храна и драстично намаляване на теглото – това е на повърхността, а дълбоко в основата на заболяването стои емоционален проблем. „Входните пътеки“ са много, но те стигат до едно място – храненето. Несъзнателната промяна в начина на хранене – особено драстичното намаляване на яденето при емоционална криза, депресия, стрес, поставя риск – това е входният билет за заболяването. Има и предразполагащи фактори – те са биологични, генетични, кризи на съзряването, неблагоприятни събития в семейството, във взаимоотношенията с околните, особености на личността... В последно време се откриха и значителни изменения в невромедиаторните системи, които определят типа темперамент, личността и начина ѝ на реагиране на отделни събития. Стана ясно, че индивидуалното физическо и психическо развитие и житейският път на човек, както и семейството и средата, в която израства, оказват влияние“, обяснява д-р Бояджиева.

Проблемът е, че промененото хранене води до невробиохимични промени в мозъка и не можеш да спреш. Това е вид пристрастяване, автоадиктция с тежки последици. А ако не се хване навреме, тя уврежда целия организъм.

Няма клинична пътека за лечение на болестта у нас. В повечето европейски страни то се поема от държавата. Колко ще струва у нас, не се знае точно. В цял свят обаче лечението на тези заболявания излиза скъпо – около 2000 долара на месец в САЩ и 2000 лири в Англия.

Новата епидемия на XXI в.

Заболяването, макар че е известно отдавна, се е считало за екзотика до края на XX и началото на XXI в., когато в цял свят добива епидемични размери. Анорексията е описана още в XIV в. През 1689 г. Арно Ричард Мортън първи описва болестта на тези хора, които постепенно заприличват на скелет – телесно заболяване, „без температура, кашлица или задух, които да го предизвикват“, пише той. Това описание важи и до днес.

За анорексията започва да се говори на висок глас през 1983 г., когато след продължителна битка с болестта американската певица Карен Карпентър умира. Тогава цяла Америка разбира, че това не е каприз на суетна жена, а сериозен проблем. Така че болестта е съществувала много преди кльощавите манекенки да станат идеал за подражание.

Психиатърът д-р Светлана Бояджиева: Всеки четвърти отказва лечение

Част от болните отказват лечение, според статистиката – 25 процента, защото боледува и психиката. Това заболяване съответства на личността. С други думи болният не иска да се излекува, а иска да запази болестта. И това е проблемът.

Тези, които са в по-лек стадий, могат да излязат и сами от омагьосания кръг и с помощта на родителите или на психолог да се върнат обратно към нормален начин на живот. Когато обаче болестта се развие истински, човек не може да се справи сам. Трябва помощ, и то от страна на много специалисти, защото 75 – 80% от болните оздравяват, а при 15 – 20% болестта става хронична и се връща. Рецидиви има, ако се насочим само към храненето и към възстановяването на теглото и забравим душата. Преди години това беше най-честата причина за рецидиви. След като в болницата теглото стигне определени граници и болният се изпише, срещите с психиатъра трябва да продължат. Трябва да се стигне до обсъждане на дълбоките проблеми, които са предизвикали решението да се ограничи храненето, обяснява д-р Бояджиева.

Автор(и): Веселина Мончева
Източник:

Монитор

Снимка:

iStockphoto

Не пропускайте

Коментари