Новини

Кой ще плаща за здравето на Стария континент

В Германия смяна на тазобедрена става струва колкото 10 LCD телевизора

Населението на Европа застарява и това налага да бъдат променени традиционните източници за финансиране на здравеопазването. Обявени от някои експерти за отживелица, в някои държави финансирането на здравния сектор наистина се превръща в лукс. Затова все по-ясна става необходимостта от иновации, независимо че страни като Холандия и Швейцария се съпротивляват на промените.

Както няма безплатно сирене, така е невъзможно да има и финансирано от държавата здравеопазване.

Най-новите предложения на реформаторите са да намалят ролята на държавата в осигуряването на здравни грижи и да въведат конкурентен елемент. Съпротивляващите се на промяната пък са непреклонни, че система на здравеопазването без държавно участие означава безсърдечно здравеопазване. Добро за богатите и гибелно за бедните. Така дискусията какво да бъде бъдещето на здравеопазването на Стария континент е подчинена изцяло на емоционалните аргументи.

Мнозина все пак смятат, че без иновации разпадащите се, подкрепяни от държавата, системи ще се сринат, опитвайки се да се справят със застаряващото население, нарастващите разходи и трупащите се напоследък бюджетни дефицити.

В застаряващата Европа

разходите за здравеопазване ще растат

Статистиката рисува доста сурова картина. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие разходите за здравеопазване в Европейския съюз ще нараснат с 350% към 2050 г., докато към този момент икономиката се предвижда да отбележи растеж от само 180%.

Вече е пресметнато, че само в Германия между 2020 и 2030 г. ще има голям пик на броя на възрастните хора - наравно с огромен спад на младите хора и населението в работоспособна възраст.

Това означава драматичен растеж на отчисленията за здравеопазване от индивидуалните доходи - до 20.7% до 2030 г. и над 23% през 2040 г. За сравнение делът през 1980 г. е бил само 11.4%.

Експертите определят като устойчив и ефективен модел на здравеопазването Холандия и Швейцария, като там финансирането идва от разнообразни източници и пациентите имат по-голям контрол над своето здраве.

За разлика от британската система на здравеопазване, където държавата управлява и осигурява здравната услуга, системите в останалата част от Европа, особено в Швейцария, Холандия и донякъде в Германия, разчитат в по-голяма степен на система на частно застраховане.

Швейцария е пример

за държавата с най-малко свръхпокровителствена система. Там предлагащите здравни застраховки компании определят своите такси и услугите, които предлагат - стига да се придържат към базовите услуги, договорени в швейцарския Закон за здравно осигуряване. Там пациентите внасят такси за покриване на някои разходи за спешна помощ и болничен престой. Швейцарските власти обаче осигуряват субсидии за по-бедните пациенти. Системата е разпределена в 26-те кантона на страната, които като цяло поддържат собствени услуги, без да разчитат на централизирана система. Гражданите имат предимството да избират коя здравна услуга по-добре отговаря на нуждите им, като избират между различни конкуриращи се застрахователи.

Въпреки децентрализираното естество на здравните грижи швейцарското правителство е създало система, в която застрахователите трябва да се регистрират, за да могат да продават пакетите си за здравни услуги.

Според правителствени статистики в момента има 87 регистрирани застрахователни компании. В резултат на по-малкия правителствен контрол швейцарската система е постигнала понижение на времето на изчакване за лечение и внедрява нови технологии и фармацевтични продукти, твърди лондонският Институт за изследване на гражданското общество, известен още и под името Civitas.

В повечето европейски страни се

залага на хибридно финансиране

На други места в Европа, например в Холандия, се отдава предпочитание на хибридна система. Въпреки че холандските власти все още администрират здравните грижи и осигуряват субсидии за по-уязвимите групи, те също така насърчават пазар на конкуриращи се застрахователи подобен на този в Швейцария.

По всичко изглежда обаче, че Великобритания ще се окаже страната, където са необходими най-големи промени. Правителството на Дейвид Камерън е твърдо решено

да реформира 63-годишната британска здравна система

Тя в момента преминава през тотална реформа в опит да бъдат спестени около 1.7 млрд. лири годишно. Общопрактикуващите лекари ще поемат контрола върху възлагането на обслужването на пациенти. Английското правителство предлага да се премахнат стратегическите здравни власти и първичните тръстове за здравни грижи, които в момента са поръчители на здравните услуги, като се аргументира, че няма друг избор. Бюджетният дефицит в Обединеното кралство се задълбочава, а Националната здравна служба е сред най-големите му разходни пера.

И други държави, като

Франция и Испания, също имат тежки дефицити

Според данни, събрани от ОИСР и статистическата служба на ЕС - Евростат, средно 74% от разходите за здравеопазване в Европа се финансират от публични източници като данъци и вноски в системата на социално осигуряване. Останалите 26% идват директно от частни източници.

Това вероятно ще се промени в резултат на икономическия срив, но начинът, по който европейските страни се справят с дефицитите си, и отражението на това върху осигуряването на здравни услуги във всяка държава ще бъде различен.

Ситуацията в Съединените щати също не е по-различна от тази в Европа. Има подобни опасения за криза, когато поколението на бейби бума навлезе в пенсионна възраст. По негова оценка към 2030 г. ще има 36.8 души над 65-годишна възраст на всеки 100 жители на САЩ. Нещо повече - много по-висок процент на възрастни хора се очаква в същия период в Италия, Испания и Гърция.

Като добавка към променящия се демографски пейзаж пациентите изискват по-високо качество на обслужване.

Идеята за послушния и неинформиран пациент с ограничено право на глас върху качеството и избора на здравна грижа се променя, казва Йохан Хиертквист, независим шведски консултант в областта на здравеопазването в Брюксел. "Твърде дълго хората са очаквали правителството да се грижи за тях, но сега изискват системата да е отговорна към тях и желаят да правят информиран избор," обобщава той.

Повишаващите се разходи за здравна грижа са наложили проучването на други начини за финансиране на системите на здравеопазването. Вече и правителствата не планират да разчитат почти изцяло на парите на данъкоплатците. Фредрик Ериксон, директор на Европейския център за международна политикономия в Брюксел, акцентира върху мащаба на проблема, пред който са изправени правителствата в Европа.

"През 1995 г. цената на смяна на бедрена става в Германия е била равностойна на покупката на телевизор с екран от течен кристал," пояснява той. "През 2008 г. обаче бихте могли да си купите 10 LCD телевизора срещу сумата, която плащате за подмяна на бедрена става."

Въпреки съпротивата срещу реформата тя реално няма алтернатива.

Колко харчим
 
Средното ниво на разходи в Европа за здравеопазване по данни от 2008 г. е било 8.3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Франция е начело на класацията с дял от 11.2 на сто от БВП, следвана от Швейцария, Австрия, Германия и Белгия, които харчат между 10.6 и 10.2 дял от БВП за здравни услуги. Под средното за ЕС ниво от 8.3 на сто от БВП са новоприсъединилитесе към Стара Европа, но там също така е и Люксембург, който отделя 7.2 на сто от брутния си вътрешен продукт за целта. България е представена с дял от 7.3 на сто. Румъния е на последно място в таблицата с 5.5% от БВП за здравеопазване.
Източник:

Монитор

Не пропускайте

Коментари