Новини

Как може да бъде подредено българското здравеопазване?

Стефан Константинов, министър на здравеопазването, в предаването на Дарик радио "Седмицата"

Водещ: Новият министър на здравеопазването Стефан Константинов в студиото. Добро утро.

Стефан Константинов: Добро утро.

Водещ: Къде трябва да се събират парите за здраве? На едно място ли, както е в момента, в НЗОК?

Стефан Константинов: Това практически е невъзможно да се случи, защото има дейности, които държавата има ангажименти към тях и няма начин да се случат само за здравноосигурените лица. В смисъл имунизации, международни програми, има спешна помощ, която е прерогатив на държавата и тя не зависи от осигурителния статус на човека. Тъй че няма начин всички пари да ги концентрираме в Здравната каса.

Водещ: Остава ли обаче монополът на Здравната каса?

Стефан Константинов: Твърдо да за следващата година, твърдо да.

Водещ: А как си представяте да бъде подредено финансирането на здравеопазването, къде да отиват парите в един по-добър модел, който ще действа по-следващата година?

Стефан Константинов: Ако го погледнем здравеопазването на различните нива, парите за здравеопазване примерно в извънболничната помощ трябва донякъде да бъдат контролирани от пациента. По-финансов контрол от съучастия в плащанията няма. Т.е. там развитието би следвало да бъде, ако говорим за доплащане, там е идеалното място, където то би следвало да се въвежда. В болничната помощ финансирането, подредбата би изглеждала по начина да има определени болници, където да се концентрират финансови средства, на базата на които да има повече персонал, по-качествен и повече оборудване. Разбира се, това е финансовата страна.

Водещ: Да останем още малко на финансовата. Трябва ли Здравната каса да се конкурира с частните здравни фондове, както пише в предизборната програма на ГЕРБ?

Стефан Константинов: Не, съжалявам, че това го пише в предизборната програма, аз ще ви кажа нещо друго, но не смятам, че в една бедна държава, на сегашния ни хал това би бил добър вариант.

Водещ: Добре, но би трябвало, когато гласуваш за една партия, ти да се интересуваш какво предлага. И можем да предположим, че хора, които са се интересували от този въпрос да има ли частни фондове, които да са равни на държавните, са избрали ГЕРБ заради това. И не са избрали например БСП, защото са на противната тези. И сега идва министър, който казва тази програма няма значение.

Стефан Константинов: Я ми кажете честно вие вярвате ли, че хората са гласували за ГЕРБ, защото са прочели предизборната кампания...

Водещ: Аз лично съм водил такъв дебат тук

Стефан Константинов: ... или по някакви други начини...

Водещ: Е така твърдяха тогава от ГЕРБ, казваха, че най-големият недостатък е лошата подредба на финансирането на здравеопазването и специално това, че БСП, правителство на Сергей Станишев не пусна частните фондове.

Стефан Константинов: Тъй като не съм изгладен политик все още, ще си позволя да бъде откровен. И мисля, че хората са гласували за ГЕРБ поради съвсем други причини. И са видели и в лидера й определени качества, видели са едно някакво ново начало. Едва ли хората са прочели предизборната платформа и това им е било решаващото нещо. Но въпросът с частните фондове и Здравната каса е принципен. Всъщност това ние наистина трябва да си отговорим какъв модел ще развиваме, една каса или много. Аз не виждам нищо лошо в частните фондове, но си мисля, че със сегашните финанси, които имаме, и бъркотията в здравеопазването, ако заделим средства за тях и накараме хората задължително да се осигуряват и в някой друг фонд, това нещо ще допринесе към по-доброто развитие на системата. Обратно, ако дадем възможност на хората да имат избор дали да са към касата и им въведем доплащането, това ще е един механизъм, по който тях ще ги стимулираме доброволно да се осигуряват, защото трябва някъде да заплати примерно при специалист или в определени болници нещо, той ще иска да се осигури допълнително.

Водещ: Само не стана ясно. Избор всъщност не е избор. Става дума, че всички ще са си длъжни да си дават парите на държавната каса.

Стефан Константинов: Да, аз това мисля, че за момента е правилно.

Водещ: И ще има допълнително доброволно осигуряване.

Стефан Константинов: То и сега в момента го има.

Водещ: Т.е. отпада причината, поради която беше въведена 8-процентната вноска под натиска на либералното крило в предишното правителство НДСВ и ДПС, които казваха 2 % отгоре върху тогавашните 6 ще се заделят, за да стане задължително допълнителното осигуряване и да се създаде конкуренция.

Стефан Константинов: Тази причина отпада, това е била формалната причина да бъде въведено и може би те така са го мислили, но причината здравеопазването да има повече нужда от средства, си остава. Така че аз не виждам нищо лошо да имаме 8 % здравна вноска. Това по европейски практики не е някаква изключително висока цифра.

Водещ: Т.е. моделът, който вие си представяте на финансово подреждане, е една държавна, обществена Здравна каса, всички се осигуряват в нея, който иска да получава нещо допълнително, или си вади пари от джоба, или се осигурява допълнително доброволно в частен здравен фонд.

Стефан Константинов: Казано с едно изречение, за 2011 точно така ги виждам нещата.

Водещ: Ама с тия условности, каква е философията на управляващата партия. Ако 2011-а, защото е криза, трябва така да бъде, 2012-а, с уговорката, която правите, ще е нещо друго, така ли? В смисъл кога България ще има например министър на здравеопазването, който казва това е моделът и аз ще работя по него, два мандата.

Стефан Константинов: Ето това е моделът и след това, ако нещата вървят добре, намали се малко напрежението, не е хубаво да се взимат решение в момент на напрежение, и то стратегически, ако се подредят и наистина успеем да го въведем това доплащане, това ще е могъщ стимул за развитието на доброволното осигуряване.

Водещ: Но то ще си остане доброволно.

Стефан Константинов: То ще си остане до един момент. В един момент, когато малко се позамогнем и кризата понамалее и се развържат малко хората, имат възможност да понесат, ако трябва, може да се качи и вноската или тая вноска частично да се даде, да остане 6 % за Здравната каса, пък се види, че могат да се изразходват във фондовете и тогава да се...

Водещ: Аз не ви разбирам кое е по-доброто по принцип. Като махнем всички други фактори кой модел е по-добрият – този, който има задължително допълнително осигуряване или допълнителното осигуряване за здраве е доброволно?

Стефан Константинов: За всяка страна е различно. За България в момента моделът, при който имаме една национална каса за момента е по-добър, въпреки че знам, че сега ще скочат хората и ще кажат, то е по-хубаво да има конкуренция, да има пазар и така нат.

Водещ: Не е ли по-хубаво? Нали десните са за това.

Стефан Константинов: Да, но медицината е малко по-различно нещо и ще ви кажа, че псевдоконкуренцията ни докара до това положение, на което се намираме в момента с този огромен брой болници и всичките изкривявания, които имаме. Свободният пазар в медицината, в здравеопазването не е никак хубаво нещо, повярвайте ми.

Водещ: Впрочем същото каза и Сергей Станишев. Ще го чуят по-късно слушателите ни в интервю за „Правен свят”, списанието, което издава Дарик. БСП казват същото.

Стефан Константинов: Никакво значение, щом го казват БСП, значи, ето, те трябва да подкрепят едни по-непопулярни реформи, които трябва да въведат по-голяма роля на държавата в управлението на собствениците й болници.

Водещ: Тоест България в огромното й мнозинство постига съгласие за това, че здравеопазването няма да се изгражда на пазарен принцип.

Стефан Константинов: Вижте, какво означава пазарен принцип в здравеопазването. Нали има принцип – парите следват пациента и така нататък...

Водещ: Конкуренция между болници, между фондове.

Стефан Константинов: Конкуренцията между болниците доведе до това да имаме най-високият ръст на хоспитализации в Европа и ако бяхме продължили тази тенденция през тази година щяхме да станем абсолютни първенци, изпреварвайки нашите лидери Австрия и Франция.

Водещ: В момента се води дебат за това колко са ниски осигуровките в България. Това го подчерта за пенсионните специално министър – председателят. Вие сега допълнихте, че 8% здравна вноска е сред ниските в Европа. Това означава ли, че трябва да се мисли за увеличение на здравната вноска?

Стефан Константинов: Колкото и да ми се ще като здравен министър да влязат повече пари, ние трябва да си даваме сметка за икономическото състояние на държавата. Всъщност, когато икономиката на държавата работи, ще има и пари за здравеопазване. Едно е да взимаш 8% от 500 лв., а друго е от 1000 лв. и от 5000 лв. Аз не мисля, че ще е добра идея да вдигнем още здравните вноски. Това мисля, че ще е контрапродуктивно за икономиката.

Водещ: Трябва ли държавата да продължи да плаща вноските на толкова много хора – държавни служители, полицаи, армия, на практика всички работещи с данъците си плащат на милиони?

Стефан Константинов: Вие знаете, че държавата малко хитруваше с тази практика. те всъщност се водиха осигурени, а те тихичко, тихомълком ги превеждаше, но на хартия парите. За мен изчистеният вариант е тези хора да си плащат по абсолютно същия начин, както останалите хора осигуровките. Ако смята държавата, че заплатите са им ниски и това би ги ощетило, трябва да им вдигне просто заплатите, но да минат по същия режим и когато някой не си ги е платил, било то и държавата да е този некоректен платец, както това примерно ще се случи с вас, ако три месеца не си платите здравните осигуровки.

Водещ: Това означава ли, че следващата година е възможно да се случи това нещо в България?

Стефан Константинов: Това мисля, че при желание не е никакъв проблем и защо да не се случи.

Водещ: Тоест вие предлагате от следващата година определени категории, тоест работещите за държавата да започнат да си плащат сами?

Стефан Константинов: Да, това нещо беше предлагано още, когато бяхме в ЛС и е говорено и имаше в един момент разбирателство и сега тези остри финансови теми изместиха...понякога такива дребнички детайли като се натрупат и става голяма поразия.

Водещ: Това е фундаментален въпрос обаче. Когато приехте да стане министър, имате ли уверенията на министър – председателя и лидерът на партията, на финансовия министър, на водещите фактори в ПГ на ГЕРБ, че тази ваша идея ще бъде реализирана, защото ако не бъде, това не е вашият модел?

Стефан Константинов: Имам уверенията на министър – председателя, че той застава зад мен, зад моите идеи и трябва да вървим напред.

Водещ: Тази идея сега обсъждана ли е?

Стефан Константинов: Точно конкретната идея за здравните вноски на държавните служители не сме, но сме обсъждали много други неща.

Водещ: Трябва ли да се влиза в затвора за неплатена здравна вноска?

Стефан Константинов: Знам накъде биете, но не съм...

Водещ: Не, наникъде не бие, но е интересно какво мисли министърът на здравеопазването по този въпрос.

Стефан Константинов: не, разбира се. Мисля че е прекалено и мисля че има малко несъвършенства в закона. Представяте ли си вие да сте работили толкова години и по някаква причина вие оставате безработен, внасяли сте съвестно и хоп за няколко месеца изпадате от системата. В смисъл, ние винаги сме казвали, че сме системата на солидарността, но на мен ми се иска малко да внесем системата на справедливостта да бъдем. Има голяма неравнопоставеност, значи абсолютна солидарност ние не можем да търсим. Няма как хората, които внасят и се осигуряват на много високи вноски да отиват и да им казват – свърши направлението, защото други някъде, където били социално слаби и държавата се грижела за тях и трябва непрекъснато да консумират. Знам, че това е деликатна тема, но ми се струва, че при нас солидарността е малко повече, отколкото справедливостта.

Водещ: Отпадат ли направленията?

Стефан Константинов: Няма как да отпаднат за момента, но на мен много ми се...

Водещ: Как има съдебни решения за това, че ограниченията са незаконни.

Стефан Константинов: Не, не, това бяха решения от преди три години и те бяха по конкретен рамков договор. В момента практиката на Върховния съд е всички такива дела се губят. С позоваването, че това си е съвсем нормална практика, а когато свършат тези лимити, лекарят може да насочва с обикновено направление на някаква хартийка към специалист срещу плащане или...

Водещ: Тоест ограничения няма?

Стефан Константинов: Тоест ограничения има и те са законни.

Водещ: Вие казвате, че на някаква хартийка всеки лекар може да насочва и трябва да се плати.

Стефан Константинов: Вие ме питахте дали отпадат направленията, които са за лечение на безплатни прегледи.

Водещ: В това няма логика, когато ти си осигурен, както казвате вие, платил си всичко коректно, но имаш нещастието да се разболееш на 29-то число на месеца, отиваш при лекаря и той ти казва – няма значение, че ти си осигурен.

Стефан Константинов: Има логика в това да има регулация, защото ако оставим нещата свободно, вие ще видите, че всичките средства, които са в Касата ще свършат за половин година, но няма логика да е по този механизъм. Аз затова говорих за доплащането, защото...

Водещ: Какъв ще е механизмът?

Стефан Константинов: Механизмът, който предлагам - хората да могат да отиват директно при специалист, но да трябва да участват частично в цената.

Водещ: Не мога много да ви разбера. Аз, ако се разболея на 10-то число и има направления още личният ми лекар и не ги е свършил, аз отивам първо при него, нали и той ми дава направление, защото е в началото на месеца и аз си отивам при специалиста без пари или с някакво малко доплащане, например, ако се реализират тези идеи. Ако отида обаче на 29-то число и вече са му свършили направленията и той ми казва – новият министър каза отиваш, плащаш си директно иначе трябва да чакаш до 2,3 да ми дойдат новите за новия месец, иначе през това време можеш да умреш. Нали по-добре е да отидеш лично да си платиш, тоест има значение кога ще се разболееш.

Стефан Константинов: Аз ще ви предложа един друг вариант. Какво ще кажете, без значение кога ще се разболявате, ако вие имате възможността да отидете, при който си искате лекар и на базата на здравната си книжка, било тя хартиена или електронна, да отидете при който си искате лекар и да знаете, че цената, която вие трябва да заплатите е X и цената, която ще плати на лекаря е Х и по този начин...

Водещ: Касата на лекаря.

Стефан Константинов: ... касата на лекаря и по този начин отпада възможността вие да ходите при личния си лекар.

Водещ: И това ще е за всички обаче.

Стефан Константинов: И това може да бъде за всички. А когато вие не знаете към какъв специалист да се обърнете, просто боли ви коремът и се чудите дали сте за хирург, дали сте за уролог, да отидете при личния лекар и той да каже – да...

Водещ: Но не трябва да има разлика с плащането. Трябва да бъде еднакво.

Стефан Константинов: Да.

Водещ: Значи бабата, която няма пари ще отиде по същия начин, по който и аз отивам, защото тя също е осигурявана от българската държава.

Стефан Константинов: Практически, да. Аз не виждам проблем това нещо да се случи.

Водещ: Тоест вие сте за тотално доплащане...

Стефан Константинов: Ето, тук сега няма да може да ме упрекнете, че съм фен на Сергей Станишев, защото това е абсолютно пазарен подход.

Водещ: Не ви упреквам, а изяснявам какво предлагате.

Стефан Константинов: Къде пазарен подход – там, където сумите не са никак големи. Говорим за прегледи, които струват в момента...

Водещ: 50 лв.

Стефан Константинов: Как 50 лв.? Не мислете, че цяла България е като София.

Водещ: Колко е един преглед при акушер – гинеколог в Кюстендил?

Стефан Константинов: Между 15 лв. и 20 лв., а Касата заплаща в момента за преглед 14, 50 лв. за първичен и 8 лв. за вторичен.

Водещ: Тоест 14.50 лв., вие казвате в Кюстендил е 15 лв., тоест...

Стефан Константинов: Да го сложим с потребителската такса, един преглед средно върви за страната около 17 лв.

Водещ: Тоест вие казвате, вече спирате да ходите при джипита, ако искате отивате само, за да се ориентирате информативно...

Стефан Константинов: Вие ще трябва да ходите, защото те ще са хората ... и аз горещо ви съветвам да ходите при общопрактикуващите, защото те ще са хората, котих ще ви правят имунизации и разни други такива неща.

Водещ: Да, ясно, но става дума, когато имаш по-сериозен проблем, джипито вече няма значение, направлението спира да има значение от това, което описвате, отпадат направленията всъщност при вас, изобщо отпадат...

Стефан Константинов: Ето ви един вариант на регулация.

Водещ: ... и просто си плащаш от 14.50 до 17, 2.50 лв. плащаш и отиваш директно при специалист.

Стефан Константинов: Реално вие и в момента плащате при общопрактикуващия 2,40 лв. потребителска такса и след това 2.40 лв. и вие си доплащате 5 лв. в момента.

Водещ: Сега, деликатният момент е такива ли ще са размерите на доплащанията действително?

Стефан Константинов: Това е интересното и как ще се регулира. Всички са притеснени, че много бързо ще се свърши бюджетът на Касата, защото всеки ще се юрне. Аз не съм толкова... смятам, че когато хората започната да си плащат, прегледите при специалисти ще намалеят.

Водещ: Ако плащаш 2.50 лв. няма да намалеят, защото досега си плащал 2.40 лв.

Стефан Константинов: Не, вие по никакъв начин няма да плащате толкова, ако се въведе.

Водещ: Колко ще се плаща?

Стефан Константинов: Ако махнем 5 лв., там отива някъде 3-4 лв. да се доплати отгоре. Всъщност вие ще си доплатите 7 лв. или 8 лв. реално.

Водещ: Как ги сметнахте сега, не мога много да ви разбера. Казахте 17 лв. е при акушер – гинеколог в момента. 14.50 лв. е плащала Касата и значи трябва да дам 2.50 лв. Трябва да ви кажа, че за 2.50 лв. не познавам човек, даже бабите, които обсъждахме да отидат да се прегледат ей така.

Стефан Константинов: Не, 2.50 лв. Вие ме вкарвате в едни такива детайли, които са много любопитни, но ние сега си правим един чисто теоретичен разговор. Ако искате ще ви го сметна, като това по никакъв начин не трябва да се изтълкува, че от утре хората ще трябва да почнат да плащат повече. Ако взема примерно 18 лв. да е цената на прегледа.

Водещ: Вдигнахме я.

Стефан Константинов: Просто да е по-лесничко. Ако 50:50 плаща Касата и пациента, какво става – 9 лв. трябва вие да доплатите.

Водещ: Аз пък не мога да разбера каква е логиката при положение, че от моята вноска – 8%, в момента има такива резерви, че държавата може не 18 лв. да плати, а 20 лв., така излиза.

Стефан Константинов: Логиката е, че тези резерви дори и да ги пуснем, те ще свършат. Вие пуснете ли нещо безконтролно, то се свършва.

Водещ: Тоест вашата идея е 50:50 да се направи плащането при специалист.

Стефан Константинов: Не бъдете толкова настойчив, аз го давам като пример. Може и да е по-малко. В момента при зъболекарите има подобен механизъм. Те имат ограничен пакет и там, ако надвиши определени бройки вариантът реинбурсният процент, който плаща Касата,т ой се намалява, всъщност мониторира се. Винаги бюджетът ще бъде ограничен. Желанието да бъде изразходен ще бъде по-голям.

Водещ: Най-важното обаче е, че вие казвате, че принципът ще е еднакъв. Аз не искам да бъда в положението, че ще има едни, които ще могат да минават с направление, защото са отишли по-навреме и са имали щастието да се разболеят в началото на месеца, а аз да минавам по-късно.

Стефан Константинов: Всички ще доплащат. Аз съм човек, който предпочита такъв вариант, но, разбира се, ще има и такива хора, като бременните, като диспансериализираните и като децата, които ще минават с направления и абсолютно безплатно, защото това би означавало ужас в обществото, а и не е редно да го правим. Знаете, че не са толкова много ражданията при нас.

Водещ: На вас доплащали ли са ви?

Стефан Константинов: В смисъл?

Водещ: В смисъл министър Гайдарски, ваш предшественик, си призна, че най-често са му слагали в багажника агнета.

Стефан Константинов: Като тръгнат, лекарите получават благодарността по най-различни начини – като почнат с добра дума, букет цветя, бонбони, агне, уиски, плик с пари. Това е традиционната форма на благодарност към българските лекари. Отговорът е – аз съм български лекар и аз съм средностатистически и нищо не ми е чуждо.

Водещ: Въпросът е защо към българските лекари е така, а като отидеш да се прегледаш в германска болница това с плика...

Стефан Константинов: Защото германският лекар получава 5 000 евро, а българският не. Хората знаят и аз никога не съм казвал на пациент – не, ако не ми донесеш букет светя или не ми дадеш плик пари аз няма да ти свърша тази спешна работа, когато съм задължен, когато съм на работа в болница или в кабинета и работя по договор с Касата.

Водещ: Събраните в момента в резерва пари, всъщност ЛС се съгласи, че няма да отидат за здраве, нали?

Стефан Константинов: Със споразумението на практика, да.

Водещ: Всъщност с тези пари, които са събрани от българите за здраве, няма да отидат за здраве. При положение, че мога да ви давам примери сега за липсваща, например техника заради, която същите тези хора, които са дали пари, се налага да ходят да се изследват в Германия, Австрия, Турция, има една известна клиника край Истанбул, където ходят стотици българи за онкологични изследвания. Има ли логика в това тези пари, които са дадени за това и България има очевидни нужди, съдейки как хората /.../ за лечение в чужбина, да не бъдат използвани за здраве?

Стефан Константинов: Ако я търсим логиката може да я намерим единствено във факта, че така нар. пари за здраве, които са давани за здраве години наред не се използваха за здраве и стояха замразени в резерва.

Водещ: Вие сте друго обаче, вие не сте БСП.

Стефан Константинов: А сега се даде възможност всъщност 8% вноска директно и изцяло да се използват за здраве, защото проектобюджетът пак предвиждаше от 8% по-малко от 6 да се изразходват реално за здраве и да се увеличава. Това е единствената логика, която мога да намеря. Кой на какво се е съгласил, в крайна сметка това споразумение беше малко да го кажа и пазарлък.

Водещ: Да, ама тоя пазарлък насърчава ли хората да си плащат осигуровките? Взимаме един болен човек, който не може да се изследва в България, защото няма определени пари или определени консумативи...

Стефан Константинов: Не, не мислете, че тези пари, които предшественикът ми д-р Нанев, който всъщност беше преди Анна-Мария Борисова, проф. Борисова, той ги нарече виртуални. Това са парите, които всъщност държавата е трябвало да превежда за всички тези категории осигурени и за нейните служители, които тя ги е превеждала на хартия. Бъдете сигурен, че вашите пари, които сте си ги платили вие, те са изразходвани за здраве. Вероятно не от вас, но от нуждаещи се в този момент.

Водещ: Т.е. това са неплатените пари на държавните служители.

Стефан Константинов: Точно така. И точно поради икономическото състояние на държавата се правеше този номер, който между другото не е измислен от ГЕРБ.

Водещ: На този държавен служител обаче са му казвали, че са го осигурявали. И той примерно е стоял на държавната работа, защото е смятал и така е в целия нормален свят, хората не си смятат само заплатата, смята си и екстрите към нея. Т.е. осигуровки, които плащат. И значи той си е смятал, че той си плаща с работата.

Стефан Константинов: Той е смятал и когато се е разболявал, си е ползвал...

Водещ: И когато се разболява, и те му казват тук нямаме еди-какъв си изотоп например, защото парите свършиха, и ти единственият начин да си решиш въпроса е да отидеш да се изследваш някъде в чужбина. Това ти е единственото решение. Едновременно с това някакви резерви вие казвате стоят виртуални и на него му е казано, че са му взети пари за това или дадени пари за него.

Стефан Константинов: Въпросът е много по-дълбок. А той е, че държавата ни е твърде бедна, за да си позволи този модел в момента на здравеопазване и начина, по който се харчат парите и тази силна социална функция и огромен пакет, който покрива касата, разбирате ли? Това е фундаменталният въпрос.

Водещ: Тогава се отива към това какъв...

Стефан Константинов: Затова държавата прави тези номера, е правила още преди да се появи ГЕРБ.

Водещ: ...за намаляване на пакета. Това е също честно. Казвате лекуваме тия 20 болести от касата в България.

Стефан Константинов: Аз мисля, че пациентите по-лесно биха приели да участват донякъде в доплащането си, отколкото да им се намали пакета.

Водещ: Добре, но пример от седмицата. Решение на Съда в Люксембург, който казва, ако в България не могат да ти излекуват, може неточно да се изразя, рака на окото и за целта ти вадят окото, но в Европейски съюз, в Германия могат да ти го излекуват и ти да продължиш да виждаш, Здравната каса казва Съдът в Люксембург, е длъжна, след като ти си платил осигуровките и е сметнала, че това са осигуровките, които ти иска, а не като в Германия два пъти повече например, Здравната каса е длъжна да плати 25 хиляди евро на германската болница, която те е оперирала. И тогава излиза, че всички българи ще се излекуват от всичко, което се лекува някъде из Европа, и трябва да се плаща.

Стефан Константинов: Не е толкоз просто, не съм с последното конкретно решение запознат, но дебатите, които се водят в Европа за трансграничното лечение на пациенти, общо взето, в един момент опряха до ситуацията да, длъжно е да се заплати, но в рамките на това, което се отделя в собствената държава. Т.е. ако ние тук отделяме по клиничната пътека 2000 лева, а в Германия струва 25 хиляди евро, вероятно пациента ще получи само 2000 лева или 1000 евро заплащане.

Водещ: Т.е. вие ще направите едни пакети, така да ги наречем, и всеки ще може да си види. Аз се осигурявам в НЗОК, защото съм и длъжен да го направя, давам там 8 %, върху 2000 160 лева е максималната осигуровка, ако се осигурявам на максимума с тия 160 лева, ще получа при определено заболяване еди-какъв си тип операция, примерно вадене на окото, ако съм болен от рак на окото. За да получа нещо повече, т.е. да ми го излекуват, аз трябва да си доплатя или от джоба...

Стефан Константинов: ... или да се осигурите допълнително.

Водещ: И това ще кажете за всички болести какво ще се поема.

Стефан Константинов: То реално в момента е такава ситуацията. Ние никога няма да стигнем в близките години Германия и винаги там ще бъде по-доброто лечение, и във Франция. Абсурд е това да се мисли. Тук непрекъснато се спекулира, ще направим стандарти, ще наситим са апаратура, даже вие ми казахте, трябва да се купи апаратура. Ама вие знаете ли, че ние по брой на скенерите на глава от населението сме над средновропейския, по ангеография сме на средно европейско равнище. Това реша ли ни въпроса?

Водещ: Готов ли сте с карта обаче, защото пък има куп апарати, които ги няма в България. С карта, в която да махнем тия излишни скенери, да ги продадем например и да купим с тия пари, дето сме взели от тях плюс още, да купим неща, които ги няма.

Стефан Константинов: Още по-интересно е и голям успех ще бъде, ако минат програмите, които в момента текат, за около 150-200 милиона. Там, където стана скандалът с тия файловете на министерството. Всъщност това са едни европейски пари, които могат да се вземат, и с неща, които няма да ни натоварят бюджета, ние да осигурим такива специфични апарати.

Водещ: Вие знаете ли, има ли България направена карта къде, какви апарати, колко трябва да има, които да бъде по стандарта?

Стефан Константинов: Точно това е тази стратегия, която беше внесена, която беше внесена, с която се кандидатства за пари по европрограми.

Водещ: Това кой го е направил, Анна-Мария Борисова или Божидар Нанев?

Стефан Константинов: Това е дело на Анна-Мария Борисова. Всъщност програмата е започнала при Божидар Нанев, върната, развита от проф. Борисова и всъщност зам.-министър Десислава е човекът, който движи там нещата. И това, ако мине, ще е голям успех.

Водещ: Тя остава зам.-министър. Кой ще махнете?

Стефан Константинов: За момента остава. Всичките, те дойдоха и вкупом си подадоха устно оставките и казаха, че могат да го направят писмено и че могат да го направят писмено на часа. И аз им казах момент, изчакайте...

Водещ: Още не сте решили, това ли искате да кажете?

Стефан Константинов: Още не съм решил, искам малко да има приемственост и да се запозная с нещата. Добри специалисти са, но вероятно и там ще има промени.

Водещ: Вие сте за диагностичносвързани групи вместо сегашните клинични пътеки, нали?

Стефан Константинов: Категорично.

Водещ: Това е по-скъпо казват. В Германия с въвеждането им разходите скочили с 30 %. Чета публикации в интернет, вие ще кажете дали са верни, но общо взето, общото твърдение е, че това е по-скъпо.

Стефан Константинов: Общо взето, истинското твърдение е, че това е справедливият начин на заплащане на болниците. Не зависи директно от ресурса, ако имаш малък ресурс, плащаш малко, ако имаш голям ресурс, плащаш повече. Сегашните пътеки не дават сметка за тежестта на заболяването, за придружаващите заболявания и ги прави крайно неприемливи да финансирането.

Водещ: И затова лекарите лъжат от не май къде, защото трябва да пишат, че два пъти е оперирал някого, за да мине два пъти по пътека, а той е извадил всичко наведнъж.

Стефан Константинов: Или той е извадил за по-скъпа пътека и няма как да се осъществи контрол. Нямаме ли намаляване на броя на болниците, нямаме ли начин на финансиране, на намаляване, нищо добро не ни очаква.

Водещ: На вас налагало ли ви се е така да лъжете? Не знам във вашата практика, но примерно, като вадиш детето и да откриеш някакво друго заболяване, което трябва да оперираш, и да пишеш, че веднъж си извадил детето, зашил си и след това след пет дена пак си оперирал.

Стефан Константинов: Нека да ви дам друг пример. Налагало ми се е да пускам пациент, който е здравноосигурен и има право да получи лечение, примерно бременна, която е в девета седмица на бременността и получава кървене. Но плодът е жив, всичко се развива, но жената кърви. Но в клиничната пътека е записано, че аз не мога да я приема, ако тя няма десет седмици навършени, и аз я пиша, че жената повръща, което си е чиста лъжа. И аз я пускам по пътека, по която всъщност тя няма право. И това ми се е налагало да го правя. Сега съжалявам, вече като министър надявам се касата няма как да ме санкционира, но...

Водещ: А що, вие какво като сте министър?

Стефан Константинов: Не, защото аз съм го правил в болница.

Водещ: Сега ще се самосезирате.

Стефан Константинов: Защото това е масова практика и касата много добре я знае, но ето това е несъвършенството на клиничната пътека.

Водещ: Кога ще сте готови обаче с тези, ето обяснихме всъщност какво е диагностичносвързана група, в която да може да се свърже това заболяване, което вие казвате, с раждането и да платят повече пари, отколкото, ако е било нормално раждане.

Стефан Константинов: 2012 г. вече постепенно ще може да започне да се въвежда. За три месеца е абсурд нали...

Водещ: Догодина ще ги запишете.

Стефан Константинов: Не, те трябва да се купят софтуер и групер и т.н. Идеалният вариант е просто да вземе нещо от чужбина и нищо да се пипа тука, защото има страхотен лобизъм, те също могат да бъдат изкривени тия диагностичносвързани групи и да се окаже, че някои процедури почват да струват повече от останалите.

Водещ: Т.е. вашата идея е не ние да ги измисляме, а да купим диагностичносвързаните групи на някоя западноевропейска държава?

Стефан Константинов: Точно така.

Водещ: С готов софтуер?

Стефан Константинов: Да.

Водещ: А какво става с личната електронна здравноосигурителна карта?

Стефан Константинов: Ако има пари, ще я правим, това е хубаво нещо като електронно досие да го има, макар че...

Водещ: Ами то пари има пак да ви кажа, милиард и отгоре.

Стефан Константинов: В Здравната каса. В министерството бюджетът не е цветущ.

Водещ: Значи трябва да го плати министерството това всеки да има лична карта?

Стефан Константинов: В смисъл, ако има желание Здравната каса, тя може да го направи с парите, които ще дойдат от следващата година. А министерството ще се бори, ако спечели някоя европрограма, както примерно са направили в Румъния, тя струва някъде около 60-70 милиона може да се направи за всички българи. Би бил идеалният вариант...

Водещ: Т.е. преди 2012-а няма да стане, като ви слушам.

Стефан Константинов: Т.е. това няма да стане 2011 също.

Водещ: Впрочем пропуснахме да изясним Здравната каса от кого ще се управлява. Като се извади зам.-министърът на финансите, кои ще са двамата представители на държавата?

Стефан Константинов: Здравната каса според новия Здравното осигуряване, според това споразумение трябва вероятно да се върне старият принцип, трипартитният. Досега има един на синдикатите, ще има двама. И да има горе-долу паритет.

Водещ: Всичко са по двама. Двама работодатели...

Стефан Константинов: Но ще се избира от Народното събрание кой ще бъде...

Водещ: Представителите на държавата те ще са двама, нали?

Стефан Константинов: Ами да, държавата ще си реши кой да е сега. Сега например, след като г-н Горанов бъде изваден, някой друг ще бъде на негово място, но едва ли министърът на здравеопазването ще го посочи.

Водещ: А кой ви е сега началник, Симеон Дянков или Цветан Цветанов? Имам предвид в чий ресор ще остане здравеопазването?

Стефан Константинов: Симеон Дянков.

Водещ: А какви бяха заглавията „Вземат здравето на Дянков, дават го на Цветанов”, Лекарският съюз иска да минете от Дянков към Цветанов, вие бяхте още в Лекарския съюз, сега към кой ще сте.

Стефан Константинов: Аз съм към Симеон Дянков в момента.

Водещ: А в Лекарския съюз бяхте ли от тия, дето смятаха, че трябва да минете към Цветанов?

Стефан Константинов: Това е по-скоро медийна изява и екзотична, за да подскаже, че сме недоволни от финансирането и че смятаме, че в Министерството на вътрешните работи има ред. Доколкото съм бил в Лекарския съюз, да, макар че всъщност никога не съм го казвал това нещо и не го смятам за сериозно, въпреки че Министерството на вътрешните работа и здравеопазването дълги години е било едно и също. Но не мисля, че това е...

Водещ: То още след Освобождението мисля, че сте заедно МВР-то и здравето.

Стефан Константинов: Това няма абсолютно никакво значение. Всъщност аз искам министерството да си е една структура, която да има малко повече тежест и да провежда политиката си. За съжаление зад това нещо трябва да се крият финанси. В крайна сметка опираме дотам.

Водещ: Т.е. вие сте си доволен да сте към Дянков.

Стефан Константинов: Много умело ми слагате тези неща в устата. Аз просто казвам каква е ситуацията и това не буди нито доволство, нито недоволство. До момента, до който не влезна в остър конфликт финансов, аз нито ще изразявам доволство, нито недоволство.

Водещ: Ще останат ли болниците търговски дружества? Сега, преди да отговорите, четохте ли в програмата на ГЕРБ какво пише?

Стефан Константинов: В програмата на ГЕРБ пише точно това, за което съм и аз. Болниците не трябва да бъдат търговски дружества, това е толкова объркано.

Водещ: Кога, откога няма да бъдат?

Стефан Константинов: Ами знаете ли, това е една фундаментална промяна, която променя абсолютно всичко. Знаете, че в края на 90-те години имаше една сериозна реформа, която за момента беше голям успех. Но в тая реформа имаше няколко грешки, които бяха заложени. И това е една от тях. А именно, че болниците са търговски дружества, търговският закон. С идеята конкуренция, работи. Нещата са сведени дотам, че аз като принципал на държавните болници почти нищо не мога да им кажа. Ние им даваме министерство за капиталови разходи, те могат да си ги вземат парите, да си ги сложат на банкова сметка и да си точат лихвите от нея и нищо да не направят. Те могат да си направят търг лекарствата в болницата в Кюстендил да струват 3 лева едното, а в болница Х да струва 8 лева същото лекарство.Просто защото те са си абсолютно независими и аз единствено мога да свикам Общото събрание и да кажа вие си отивате, уважаеми.

Водещ: Впрочем тези хора, на които сега касата дължи, т.е. на болниците, които те управляват, касата дължи толкова много пари, ще оттеглят ли исковете, които са завели срещу касата?

Стефан Константинов: Аз не знам колко искове са завели, но мисля, че не са чак толкова много.

Водещ: Ама те, ако не са ги завели, пак по българското право трябва да влизат в затвора.

Стефан Константинов: Всъщност се оказва, че държавната болница започва да съди собствената си държава, защото в момент на криза или на грешки на финансирането не е осигурила, на мен не ми изглежда нормална тая ситуация.

Водещ: Добре, тръгва ли процедура по промяна на болниците като търговски дружества да престанат да бъдат такива?

Стефан Константинов: Аз съм говорил с много хора и им казах ок, и аз съм съгласен, че това е сбъркано. Кажете ми какво трябва да направим и всеки се хваща за главата леле това е ужасна работа.

Водещ: Години процедура.

Стефан Константинов: Не знам дали е години.

Водещ: Не може едно търговско дружество, без да спази общите правила за ликвидация...

Стефан Константинов: Това значи коренна промяна на Закона за лечебните заведения, коренна.

Водещ: Ще я правите ли?

Стефан Константинов: Аз ще я правя, но доколко ще ми стигнат силите, тук е въпрос на други неща.

Водещ: Как ще изберете кои 120 болници да останат?

Стефан Константинов: Пак ви казвам, числото 120 беше хвърлено така. Ама хайде, ако искате, толкова ако се хареса...

Водещ: Е защо така хвърляте?

Стефан Константинов: Да, защото горе-долу това е по много първични изчисления направено. Те може и да са и повече, може и да са по-малко. Но критерият, по който трябва да се избират едни болници кои да са структуроопределящи, е колко пациенти могат да обслужат, какво оборудване имат, какви специалисти имат, какви шансове за развитие имат и на какъв регион са.

Водещ: Това всъщност ще са болниците, на които ще се плаща от Здравната каса?

Стефан Константинов: Това ще са болниците, на които ще се плаща приоритетно от Здравната каса. Ние спрем ли на другите болници да плащаме, значи, че ги режем и унищожаване. А това ще е пагубно и аз не си правя...

Водещ: Но как ще се избира приоритетността? В смисъл отишъл един болен в 121-та болница, тя го излекувала и тази болница ви казва платете ни и вие казвате, чакайте, първо ще платим на другите 120.

Стефан Константинов: Не, не така. Хората ще са информирани кои са болниците, които са структуроопределящи.

Водещ: Т.е. вие ще пуснете не ходете в тия другите болници, защото не са структуороопределящи.

Стефан Константинов: Няма такова нещо. Вие ще знаете, че в София имате пет-десет болници, които са от изключителна важност, останалите ще си има много частни болници, където може да отидете, но може би ще трябва нещо да си доплатите.

Водещ: Т.е. ще има болници за бедни, болници за богати.

Стефан Константинов: Не е така, ще има болници, където нищо няма да се плаща, и болници, където да речем може би ще трябва платите нещо.

Водещ: Как викате вие на тия, дето не могат да плащат, и тия, дето могат да плащат? Аз им викам на едните бедни, на другите богати.

Стефан Константинов: Ама аз съм виждал много богати, които са много стиснати и не искат нищо да платят и се натискат и искат с връзки да получат направление за скенер...

Водещ: Няма да споря с вас, но обратният вариант беден, дето да отиде в болница за богат няма, защото няма как да плати. Значи пак ще има болници за бедни, където ще ходят и стиснати богати, но със сигурност ще има болници, които ще са само за богати. То това не е лошо. Вие защо не искате да го изговорите?

Стефан Константинов: В представата ми е точно така, защото обратният вариант пък да имаме болници множество, където се размиват средствата, не води доникъде.

Водещ: Ще приватизирате ли болници? Понеже казахте, че собствеността за този модел, за който говорите, няма значение.

Стефан Константинов: Има такива дискусии, обаче са на много ранен стадий и за момента не се обмислят сериозно.

Водещ: Предвиждате ли промяна в спешната помощ? Да няма лекари. Има такива модели по света, но там са много по-малко. Не ходят с линейките висококвалифицирани лекари, ходят фелдшери.

Стефан Константинов: Това е важно, но за мен е много по-важно спешната помощ да бъде разтоварена от несвойствените й функции, т.е. да преглежда социално слабите и малцинства просто защото няма къде другаде да отидат и защото са си решили, че там е мястото, където трябва да получат лекарска консултация, която въобще не е спешна. Това е предизвикателството.

Водещ: Преди малко за доболничната забравих да ви питам как гледате на идеята на проф. Генчо Начев от „Монитор” тая седмица джипитата да получават основно парите си за свършена дейност, а само малък процент да е на брой хора, които са им пациенти.

Стефан Константинов: Теоретично добра идея, която на практика е трудно реализируема, защото капитацията е въведена, тъй като е най-евтиният начин за плащане. И понеже държавата ни е бедна...

Водещ: За организация имате предвид?

Стефан Константинов: За организация. Казвам си го направо. И понеже държавата ни е бедна, затова е измислена капитацията, която в крайна сметка, като се сметнат средствата, които се плащат за общопрактикуващите, не са чак толкова малко спрямо останалите медицински специалисти. Така че за момента там трусове не предвиждаме.

Водещ: Откога ще се увеличи потребителската такса за преглед при джипи? В смисъл да стане еднаква за всички.

Стефан Константинов: Да се изравни, реалистичният срок е 1 януари.

Водещ: От 1 януари. Оттогава може ли да стане и това, дето казвате за ходенето директно при специалист?

Стефан Константинов: Със законодателни промени теоретично би могло да стане. Всичко зависи как се приема в обществото, въпросът е да се напишат промените в закона, да се видят, да се обсъдят и ако се дигне голям вой, няма да стане, ако се възприеме от хората, защо не.

Водещ: Колко пари за скъпоструващо лечение са предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за следващата година, същите ли са като тоя, повече ли са или по-малко?

Стефан Константинов: Обмислят се варианти някои от нещата да бъдат изтеглени и да преминат към Здравната каса. Затова на тоя етап ще се въздържа от конкретни числа.

Водещ: Кой трябва да продава в аптеките? Само фармацевт или всеки?

Стефан Константинов: Лекарствата твърдо от фармацевт.

Водещ: Понеже чета, по вестниците се намеква, че вие сте били говорили с аптекарите и че щели сте да съдействате за промяна, да не бъдат само фармацевти в аптеките.

Стефан Константинов: Абсурд, това не знам в кой вестник е писано и по какъв повод.

Водещ: Ами така, с недомлъвки, срещнахме се, той разбира ни, казват от аптекарите.

Стефан Константинов: Не, не съм, виждал съм се...

Водещ: Да, ясно, позицията ви е ясна, само фармацевти, както е в момента всъщност регламентирано.

Стефан Константинов: Само фармацевти. Но там проблемът е по-различни. Става дума за продукти, които не са фармацевтични, сапуни, шампоани против пърхот, гелове и т.н.

Водещ: Каква е позицията ви по повдигнатия от депутат от Синята коалиция Лъчезар Тошев отново въпрос за мълчаливо и изрично съгласие за трансплантация?

Стефан Константинов: Аз мисля, че мълчаливото съгласие е по-добрият вариант.

Водещ: Това, което е всъщност в момента.

Стефан Константинов: Не трябва да стопираме. Вижте, имаше много хубава инициатива, започнаха хората да даряват органи на починали близки. Не трябва да спираме тоя процес и каквото сме направили.

Водещ: Идва грипът, а след грипа си отиват министри. Божидар Нанев пишат пак в пресата, че следващата седмица ще бъде обвинен заради тамифлуто. Вие ще купувате ли грипни ваксини?

Стефан Константинов: Подобен скандал имаше във Франция. Те може би около 1 млрд. евро закупиха маски, шапки, грипни ваксини, хапчета, които след това се разбра, че не са им нужни. Сега е много лесно да кажем Божидар Нанев е големият грешник, който е направил. Но във времето, когато беше грипът, си припомнете, че всяка медия започваше с това починала бременна еди-къде си.

Водещ: Цяла Европа купуваше.

Стефан Константинов: Цяла Европа купуваше. Разбира се, трябва да сметнем в създаването на една психоза, че там имат участие изключително големи финансови фармацевтични групировки. Това е обществена тайна. Така че аз се надявам имунитетът на българската нация да е достатъчно силен, за да не влизаме в огромна епидемия и аз да съм поставен между популизма ние сега ще дадем много големи пари, за да се справим с нещо, което от медицинска гледна точка е ясно, че трябва да мине време, да се изгради имунитът и тя просто ще си изчезне ваксината. Такава е картинката, тъй че за обвиненията към Божидар Нанев не съм много убеден доколко са основателни.

Водещ: Вие сте 15-ият министър на здравеопазването на България след края на комунизма. Аз говорил тука примерно с 12 от тях, откакто водя това предаване, и вие изглеждате човекът с най-ясни тези и не се страхувате и да ги излагате и да ги защитавате.

Стефан Константинов: И се надявам след мене да няма много бързи смени, защото има практика всеки нов министър да му се слага портрета в рамка по стъпалата. И вече сме стигнали до четвъртия етаж на министерството и ако продължи със същия темп, ще трябва държавата да влиза в капиталови разходи да надстроява министерството, за да има за следващите. Което във време на криза не е хубаво.

Водещ: Колко души сте управлявали най-много?

Стефан Константинов: 26 хиляди. Лекарския съюз.

Водещ: Добре. Защото въпросът за административния опит, изведнъж от практиката ти, където си сам примерно с една медицинска сестра, те слагат в едно министерство от няколко хиляди души, това е страшна организационна работа. Липсата на опит няма ли да ви пречи?

Стефан Константинов: Може би ще ми помага, защото аз познавам страшно опитни хора, които познават в детайли системата, но така или иначе са влезли в определени взаимоотношения и начин на мислене, което би им пречило. Докато аз мисля, че за момента съм свободен от такива неща.

Водещ: Какво ви каза Бойко Борисов, защо не дойде на избора ви? „168 часа” веднага написа, че се дистанцира от вас?

Стефан Константинов: Нещо беше в духа абе я ги остави тия, не мога да им се занимавам с изпълненията, да си правят каквото си искат, аз имам други важни работи.

Водещ: Вярно ли два пъти ви е канил, преди да станете министър? Т.е. когато стана Анна-Мария Борисова, той и вас ви канеше. И вие тогава защо отказахте?

Стефан Константинов: Ами защото ми дойде доста изневиделица и не бях убеден, че нещата могат да се случат точно тогава. Всъщност той не ме е канил тогава за министър, други постове и наистина много високи.

Водещ: Какъв ви канеше?

Стефан Константинов: Дайте сега да не навлизаме в детайли, на пак имах същите уверения, че ще мога здравната реформа така, така, така да я върша. След което един ваш колега ме запита а, значи ти си искал да станеш министър, вие сте искали да ставате министър и затова сте изчакали. Всъщност идеята ми да се захвана с тая работа е малко по-различна. В момента имаме сравнително добър шанс да се направят реформи. Защо? Защото има една партия, която има голямо мнозинство в парламента, която може да казвате, че се лута и има различни схващания...

Водещ: Вие лично развихте много различни от (...) идеи.

Стефан Константинов: ... но защо аз да съм човекът, който да генерира и около мен да се получи някакво течение и да се свърши работата. Представете си какво би се случило...

Водещ: Защото обикновено е обратното. Партиите дават идеите и министрите ги изпълняват. А в случая излиза, че министърът ще каже на партията, дето я е избрал народът, какво да прави.

Стефан Константинов: Не, аз няма да им кажа, но около неща, работейки със здравната комисия и с всички хубави неща, които има в програмата, просто да се опитаме да ги реализираме. Ето имат в предизборната програма за болниците търговски дружества, но досега никой не го говореше това, всъщност тяхната програма аз идвам, за да я изпълня.

Водещ: Но няма да изпълните за Здравната каса да не е монополист.

Стефан Константинов: Ами аз съм против. Сега, ако те решат, че ще бъде, има и такъв вариант, но аз мисля, че ще бъде грешка. Но ако се съберат много гласове и кажат не, ще се случи. Но аз искам да ви кажа нещо друго. Я си представете, че тоя вот теоретично беше минал. Какво следва? И падне правителството. Следва коалиция. Е мислите ли, че във варианта с коалиция ще може да се направи каквото и да е в здравеопазването? Ама сто процента не. Т.е. сега имаме удобна възможност, криза, където може...

Водещ: Е, как, коалиция сте. "Атака" подкрепи, иначе без "Атака" теоретично ще падне...

Стефан Константинов: Коалиция от типа на тройната коалиция, където са орел, рак и щука, нали, това дойде ли, какво мислите, че би се случило, ако примерно ГЕРБ няма силни позиции в момента.

Водещ: Имате ли еднакви идеи с "Атака"? В здравеопазването.

Стефан Константинов: Да, за болниците, за ролята на държавата. Там намираме общ език.

Водещ: Вашата голяма цел в края на мандата, първо голямата ви цел е да изкарате да сте министър на здравеопазването до края на това правителство...

Стефан Константинов: Това не е голямата цел, но ще бъде много добре мисля и за държавата, и за мен.

Водещ: А истински голямата цел е?

Стефан Константинов: Истински голямата цел е да направим по-спокойно здравеопазването и по-дружелюбно към пациентите.

Водещ: Министърът на здравеопазването, новият министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов, специален гост на „Седмицата”.

Снимка:

Sofia Photo Agency

Не пропускайте

Коментари