Новини

Имунитетът обратно на училище

Профилактиката почва 6 месеца преди поленовия сезон

В детството кожата е силно уязвима
В детството кожата е силно уязвима

За страдащите от сенна хрема и поленова астма ноември е спокоен месец. Именно сега, когато във въздуха не лети цветен прашец от треви, плевели, храсти и дървета и когато не се пият лекарства, трябва да се направи тест за уточняване на диагнозата и да почне лечение.

„Имунотерапията се прави 6 месеца преди началото на поленовия сезон“, каза д-р Мария Стаевска от Клиниката по алергология, астма и клинична имунология към Александровска болница.

Въпреки че всеки алергичен знае точно в кой период на годината очите му започват да сълзят, от носа му да тече воднист секрет, да киха непрестанно, а носът да го сърби, установяването на конкретния причинител на поленовата алергия е важно за лечението.

Добре е имунотерапията да се направи преди поленовия сезон, за да облекчи състоянието след това. Целта на тази терапия е да направи пренастройка и „обучение“ на имунната система. Затова тя започва преди месеца, в който се явяват полените, към които човек е алергичен. Първи у нас цъфтят тревите и затова от декември започва имунопрофилактиката срещу тях. Тя се прави с капки под езика или таблетки – най-съвременният начин за намаляване на чувствителността.

Профилактиката срещу полените на брезата и буковите растения започва през октомври – ноември. Дървесните цъфтят през април и май. Последни са плевелите – юли – август. За всеки вид полени профилактичното вземане на капки почва 4 – 6 месеца преди техния сезон и е в различен месец за всеки човек.

„Какво значи човек да е алергичен. Той има ненормална реакция на имунната система към обичайни неща от околната среда. Повечето хора са развили толерантност. Алергичните обаче страдат. С имунотерапията ние им помагаме да развият този толеранс и нормална чувствителност“, обяснява д-р Стаевска.

Алергологът от Клиниката по алергология, астма и клинична имунология към Александровска болница д-р Мария Стаевска: Имунопрофилактика се прави поне 1 година, за да има траен ефект

Д-р Стаевска, срещу колко вида алергени тествате чувствителните?

Правят се тестове със стандартните най-чести алергени. Ако обаче болният каже, че оплакванията му са най-силни през юли и август, правим тест за повече плевели, за да установим точно кой от тях е причинител на неговите страдания.

Защо тестът се прави сега?

През сезона болните пият антихистаминови препарати, които потискат пробите и тестът за алергиите няма да е точен. Затова през октомври – ноември е удобно да се направи диагностика, за да се установи към какво точно е алергичен човек и да се подбере лечение. Ако е алергичен към треви, да се започне имунотерапия с тревни алергени, ако е към брези – с брезови.

Кога препоръчвате да се направи имунопрофилактика?

Трябва човек поне 2 сезона да е имал оплаквания от сенна хрема или поленова астма. Когато тестът установи кой полен е „виновен“, се прави имунопрофилактика, която постига една дълготрайна ремисия.

Колко време продължава терапията?

Тя се прави в продължение на 4 сезона, за да има траен ефект. Тогава за 7 – 8 години в голяма степен може да се даде гаранция, че оплакванията няма да се върнат.

А ако човек не е чувствителен само към полени на треви, а и към още нещо?

Насочваме се към най-силния алерген. Защото има косвен ефект – терапията потиска и тези алергии, които не са така силно изразени. И успява да спре развитието им. Ако обаче човек е алергичен към полени на треви, дървета, плевели, се налага да почнем имунотерапия и с 3-те едновременно. Затова е добре терапията да почне рано, преди да са се развили другите алергии. И по-евтино излиза, и няма да се стигне до по-тежка болест.

От каква възраст децата могат да бъдат подложени на имунопрофилактика?

От 5-годишна, въпреки че съм имала и 4-годишни пациенти. Децата рядко получават сенна хрема, преди да навършат 3 години. А лечението ще предотврати в бъдеще те да развият астма и нови алергии.

Дерматологът от Клиниката по кожни и венерически болести на Александровска болница доц. Жана Казанджиева: Новите Барбита предизвикват алергията

Д-р Казанджиева, какъв е акцентът на тазгодишната кампания за „Диагностика на кожните алергични заболявания“?

Тази година във фокуса са професионалните алергии. Едни от професиите, които са най-засегнати, това са фризьорките и масажистките, които по цял ден са в контакт с различни химикали. Другият акцент са детските алергии. Как да се поддържа кожата на детето, за да го предпазим, и ако е по-чувствително, как да се грижим за него и каква козметика да използваме. А ако детето е с атопичен дерматит, не би трябвало да се насочва към професии, които ще го изложат на постоянен контакт с алергени.

Признаците на атопичния дерматит се явяват още в детството. Как да ги разпознаем и може ли с възрастта те да преминат, или задължително се задълбочават?

Всяко трето дете има някаква алергия според последните данни. Висок е процентът и на децата с кожни алергии, особено на тези с атопичен дерматит. Атопията е на практика генетично заложена, но състоянието се усложнява, ако около нас има много алергени. А колкото повече цивилизацията навлиза в живота ни, толкова повече и околната среда се пълни с алергени.

Допринасяме и ние самите за тази повишена чувствителност, като внасяме в тялото си допълнителни алергени. Пиърсингът, обеците – те допринасят за никеловата алергия, временните татуировки създават чувствителност към парафенилендиамина. Момичетата почват са си правят кичури, да се изрусяват и боядисват, и то на все по-малка възраст. Други се правят на Барби и слагат обилно грим. Когато обаче едно дете има чувствителна кожа и е склонно към алергии, то трябва да се въздържа или да отложи възможно най-дълго активното използване на цялата тази химия, за да може по-късно и да се боядисва, и да носи бижута от скъпи метали. И да има професия каквато иска, а не наложена по здравословни причини.

Изкушенията обаче се много – особено със съвременната козметика.

Така е. Само допреди 10 – 20 години не бяхме чували за детски парфюм или детски грим. Сега се продават комплекти, и то във всяка голяма верига магазини. И ако ние инцидентно сме се пръскали с парфюма на мама, то съвременните момичета си имат свой собствен. В това няма нищо лошо, ако генетично не са склонни да развият алергия. А използвайки парфюми от толкова малки, може да се сенсибилизират към някои от ароматите. Ако навремето те са били няколко, то днес цялата екзотика на света влиза в състава на парфюми и кремове. Затова искаме козметиката за деца да е без консерванти, без алергени, без емулгатори, без парабени и без аромати – това не е в името на измислена идея. А защото трябва да дадем възможност на детето да има здрава кожна бариера и като порасне, да няма проблеми и да може да полза продуктите, които харесва. Защото в детството кожата е силно уязвима. Искаме продуктите на детската козметика максимално да изпълняват функциите, да пазят, подхранват, без да събуждат чувствителността.

Как може да разберем, че малкото дете ще има проблеми с кожата и ще развие атопичен дерматит?

Още в бебешка възраст атопичният дерматит дава заявка за по-късни прояви. Бузките са изпръхнали и червени, а кожата стои грапава и е много суха. В по-късна възраст те получават обриви по сгъвките. Тези деца са склонни да развият по-лека или по-тежка степен на атопичен дерматит. Болестта има няколко основни признака. Първият е сухотата на кожата. А сухата кожа е свързана със силен сърбеж. Атопичният дерматит е генетично обусловен. Обикновено ако в семейството има други хора с атопичен дерматит, с астма, сенна хрема или екземи по ръцете, рискът детето също да е алергично е много по-голям.

Това детска болест ли е, израства ли се с възрастта, когато кожата развива механизми за защита?

Част от децата израстват болестта и до 12 – 15-атата година проблемът се решава от само себе си. Ако обаче се насочат към професия, която е свързана с алергени, болестта може да се появи отново. Има и такива, които остават с болестта за цял живот.

Казахте, че няколко съставки са особено опасни за алергизирането. Кои са те?

Две са професиите, които са най-често в досег с алергените – фризьорки и масажистки. Единият мощен алерген е парафенилендиаминът, който влиза в състава на боите. Той участва в почти всички бои, независимо от цвета, освен в някои, които са специални и по-скъпи. Те се правят именно за алергичните, които стават все повече.

Фризьорите непрекъснато са в контакт не само с него, но и с лак, пяна, разтворители и са изложени на риск. Същото важи и за козметичките. Те пък правят масажи с ароматни етерични масла. И понеже, както и фризьорите, те мият често ръцете си, кожата пресъхва и целостта ѝ се нарушава. Добавят се и микротравмите по ръцете. Те невинаги могат да се предпазят и да сложат ръкавици. Абсурд е за масажиста да работи с ръкавици. Проблемът е, че сенсибилизирането става постепенно. И след 4 – 5 – 10 години, когато те са натрупали опит, знания и клиенти и имат шанс да се развиват, изведнъж установяват, че не могат да практикуват повече и трябва да си сменят професията.

Автор(и): Веселина Мончева
Източник:

Монитор

Снимка:

iStockphoto

Не пропускайте

Коментари